Елой Фариня Нуньес

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

Мек, мокър, нежен, непорочен и блестящ
е пясъкът, когато вече се разсъмне,
а още висне над околностите тъмни
на тъничка мъгла раздипления плащ.

От старата смоковница един петел
внезапно с храброст нападателна се мята
и тичал по чифлика малък мълчешката,
се спира и надава своя повик смел.

И вдига крак с привична сигурност веднага
към ярката, която като луда бяга
да се спаси от мъжкия му досег див,

и той крака си слага в пясъка тогава,
де стъпката му отпечатана остава
досущ като божествен йероглиф.