Хоакин Пасос

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

БУРЯ

Нашият яростен вятър вика през исполинските палми,
глухи мучения слизат от небето горящо с езиците на леопард.
Нашият яростен вятър връхлита от висините.

С удара на своето тяло разтърсва от корен дърветата стари,
бръмбарите от земята излизат,
излизат влечугите мъжки.

Нашият яростен вятър по своите пътища мокри върви,
той е тъмния сок на нощта, който дивите бикове пият,
той е на полето палачът.

В мълчанието хората чуват как въздухът плаче
с разбита душа, с изправено тяло,
с кални крака и лице.

Индианките млади излизат на двора и своите ризи раздират,
подлагат на вятъра своите голи гърди, които той се наема
              да изостри като вулкани.

ИНДИАНКА, ПРИПАДНАЛА НА ПАЗАРА

Клета индианка, сгърчена от пристъпа на болка,
тялото й мършаво остана неподвижно,
тялото й страдащо е дребно, дребно,
тялото й скършено е мъртва птица.
А сърцето й - свободна птица, птица бърза,
е заспало, Карлос, за минута.
Падна тя в несвяст, свестиха я полека.
Лекарят, когато й промиваше стомаха,
празен го намери, пълен с глад,
с глад и със загадка.
Много тъжна гледка, Карлос,
Много тъжна, ала пълна със поука.
Взеха и обърнаха ликът й - тъмна бледнина!
Сухи вените - кръвта
скришом е избягала от тях.
Майка й да беше я видяла само!
Близо, Карлос, близо до тила
панделчица малка се откъсна
и видяхме на врата й бяло кръстче.
Близък до смъртта и толкова далечен,
нейният живот нещастен
струва много и не струва нищо.
Ваксаджиите очакваха да видят
куп безсрамия, когато фустата й вдигат,
но тя има голота, напълно медицинска,
и една луничка на плещите,
а когато пада нейната ръка като крило,
тя напомня прострелена птица.
Ще отворят, ще отворят
всички лоши хора нейната утроба,
но не ще намерят нищо.
Има тя един внезапен пристъп,
който никой няма да узнае,
пристъп лош от болка,
Карлос.