Оскар Серруто

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

Твое е небето от вода,
дето облаците като кораби кръстосват
и светкавиците бели
скачат като риби.

Твой е този сняг и твоя
планината,
и мълчанието синьо,
смръзнало по върховете.

Пампата е също твоя,
дето хищните копита
на сърдити ветрове
мелодични звукове изтръгват.

И реката с кожата си тъмна
и печална,
дето на мита се датите вдълбават,
гробниците на историята също.

Самотата
е като властта си тъй огромна,
че една-единствена от твойте думи
всеки смисъл й отнема.

Затова пък светлината е тъй нежна,
във ръцете си я ти вземи,
виж я как ти се изплъзва
като тичинков златист прашец.

А далече езерото се синее
с електрическия пояс,
на хвалебствия корона
и на Андите пословица прозрачна.

И градът старинен, дето си роден,
се запътва да те срещне,
каменния зид на въздуха и хубостта му,
пременена с дъждове проливни.

Фантастичен е като мечтите,
като твойто потекло:
веят се по призрачните кули на мъглата
бойни знамена.