Масимо Авилес Блонда

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

Не съществува тук страхът,
нито безчестието, нито сподавения вопъл.
Долавяш равенството в толкоз белота.
Плътта оспорвана е в таз градина бяла,
където се сънят засява, ала никога не разцъфтява.
Където не кълни лъжата,
където неподвижността е истина едничка.

Тук знамето подземно се развява.

Бог истина е само
във тез разтворени във въздуха прегръдки,
във съвършеното разпределение на белотата
между зелените рътлини.

Бог истина е само, ти го знаеш, знаят го и всички други,
онез, които минаха от другата страна на светлината,
където, ах, не съществуват ни усмивките, ни погледите, ни игрите,
ни равновесието здраво и разумно на закона,
ни работата, ни потта,
ни раждането, нито плодовете забранени,
където са заключени завинаги петте прозорци на плътта.

Ех, мъртвите! И ти, и всички други!
Възможно е да имат още памет.
Възможно е на всеки наш най-малък жест
да отговарят с друг. Не знаем ние,
но тяхното спокойствие ни стряска.
Тоз корен неподвижен бягството неспирно
                        на подвижното у нас задържа.

Във тоя обръч бял
не съществува разлика на вери и на сълзи.
На всеки кръст стои облегнат ангел
и всяка кост свой цвят си има
и всякое мълчание - свое точно обяснение.

Семейните ви имена са без значение, любими мъртъвци,
те са числа в един регистър само,
               който живите във бързината си уреждат.
И там ви търсим, за да ви предложим
                       свойта преданост и вярност,
които разполагат с вас безгрижно.

Не притежава тук значение нищо.
Еднакво е и точно всичко.
Долавя се единствено на мравката труда печален,
мълчанието безучастно на земята и на костите прогнили
и дрезгавият лай на куче някой път, което
терзай нощта със своите прокоби.