Луис Фабио Ксамар

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

Вода чудесна, францисканска,
кръв бяла на полята знойни,
вода с вкуса и със боята
на оживялата надежда
(ти си напева и душата),
на гледката възхвала дивна.

Към тебе слънцето се спуща
(по стълба сякаш слиза, слиза)
и безразсъдно, жадно търси,
вода, да се огледа в тебе.

Протяга морен злакът корен
и пие той и те обича,
когато се разливаш бяла,
подобно сестринска усмивка.

Вода приятна, францисканска,
душа засмяна на пейзажа.
Вода е също мойта песен,
вода тя сродна търси.