Мурильо Мендес

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

Изниква от завоите на вечерта
ненаказуемото слово Агнец божи.
Аз чувам блеения жални по света:
издигнат е над агнето невинно ножът.

Оръжията на бъдещето виждам аз
във въздуха и гробовете във земята:
разкъсва блеенето в този кобен час
дори на още неродените гърлата.

Убиват человека по различен начин.
Убиват свободата и невинността
със бомби, с гилотина, с нож и карцер мрачен.

Или със глад, мълчание и самота.
Затваря Изтокът ветрилото от сянка.
Отваря Западът на ужасите танка.