РАВНИНАТА НА ТУЛУА
превод: Александър Муратов и Атанас Далчев
До изкопа на пътя
две тела едно до друго;
изглежда отдалеко, че се любят.
Един мъж и една девойка, мършави и тънки
със още топли форми,
лежат в тревата проснати и се разлагат.
И като гледа младите ръце,
около кръста им обвити плътно,
човек си мисли:
отдадени бленуват техните уста,
мълчанията, погледите и ръцете.
Не се целуват те, целува
ги сушавия вятър
на неподвижното горещо лято.
Един до друг са паднали, лежат
убити
две тела до изкопа на пътя.
И трябваше да са красиви
посърналите техни сенки,
прегърнати във вечерта.
И трябваше да бъдат страшни техните лица
срещу заплахи
и мълнии внезапни.
Тела подобно камък и небитие,
тела като лъжа, осакатени,
които не познават своя дял и смърт,
и в тоя миг, отблизо гледани, са плячка
на хищните и черни птици.