Едуардо Хенкинс Доблес

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

       Само
малко морски дъжд,
усамотен в нощта.
       Ти и аз…
Утре,
слънцето когато се роди отново,
само
малък облак
нейде над морето.

         Може някой път
да престане палавият вятър.
         Може някой път
вече да не се върти земята.

        Може да останат
неподвижни всички
приливи и отливи тогава.

        Тъжно ми е,
че и моето сърце ще трябва
също някой път да спре.

        Канара подводна,
вълнолом висок.
        Залив и небе,
дъждовита вечер.

        И на произвола
шамандурата горчива
на далечния ни спомен.

        Остави ме да умра
в сянката голяма на морето.
        Нека мойто тяло
сложат в раковина,
със лице към ветровете,
във една от тези раковини,
на звезди подобни,
изоставяни от дивите вълни,
изоставяни от дивите вълни
върху плажа.

       Със лице към ветровете,
както морските свободни птици,
в тоя час, когато си почиват
върху стръмните скали на бреговете.