Хорхе Гаитан Дуран

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

***
Не сполучи да ме победи смъртта.
Аз живях и се борих. Със тяло
неуморно срещу моята душа
в полетите бели на деня.
Въз руините на Троя писах:
„Смърт или любов е всичко”,
и почивка не намерих
оттогава. Казах в Рим:
„Няма богове, а само време”,
и спасение не намерих
оттогава. Аз мълчах в Испания,
тъй като покриваше гневът
със забрава мойта същност,
моята тревога, мойта кръв;
и пожарът не е спирал
оттогава.
          На героя
за почивка сладка служи
чуждата земя. Тревата трепка
със напрашени клепачи,
сякаш е пчела. Не се предавам:
искам да живея във война
всеки ден, като че е последен.

Моето сърце воюва със морето.

КЪМ ЕШАФОДА

Ти не постигна нищо - времето ми казва, -
изгуби всичко в твойта глупава борба
сам срещу боговете. Думите еднички ти остават.
Не бе ти нищо: ни баща, ни воин,
ни поданик, ни княз, ни Диоген;
и днес смъртта - мълчание и рак във твойто гърло -
те кара да целуваш плютите от теб развалини.

Но аз глухарче бях веднъж; друг път - титан
от сянката си уязвим. Живях:
дърво от пламъци и посев на стопанин,
света за миг понесъл върху свойто тяло.

Повтаря глупавият чак до ешафода тези думи
непрекъснато: живях!

ЗНАМ, ЧЕ ЖИВЕЯ

Знам, че живея в този ден красив и мирен,
до тебе близо легнал. Лято е. От зноя
затоплени, овошките в ръката твоя
сред пладнята изливат гъстия си мирис.

Не беше този свят лъчист, преди честити
да се излегнем тук. Не бива от копнежа
ний да изтръгваме човешката и свежа
любов, която предизвиква и звездите!

Аз тичам гол към синевата на морето.
Като при слънце връщам се при теб и, слети,
се раждаме в познанието ни взаимно.

Усещам аз потта на пладнята гореща.
Червено вино пием в празничната среща,
в която за смъртта си спомняме предимно.

ОТКЪС

Ще дойде време,
когато хората ще разберат безкрая,
когато крачка
към вечността ще е животът,
когато плодоносната земя
на всички ще предлага своите щастливи жътви
и съкровения си мед. Ще дойде време,
когато ще се извисят големи бели градове,
с възправяни неспирно към небето
постройки хубави, оголени от суета,
с колони чисти като жезъл и от мрамор,
със улици, обнизани от дървеса спокойни.
Това ще бъде времето, когато
ще се орат полетата свободно,
безбройните стада, изпъстрени от светлина,
като вълни великолепни ще блещукат
върху зелената трева;
и винаги ще има в стомните вода,
в харманите пшеница златна
и мъничко любов във всяка шепа,
и топлинка от прелестна надежда.