СЕНКИТЕ
превод: Александър Муратов и Атанас Далчев
Остави нощта да дойде чак до края на водата,
остави да скрие бавно сянка цялото море,
то не спира нощната си обиколка,
не почива и в сърцето ти все още пее;
остави нощта да изненада нашто ехо
и земята твърда на душата твоя.
Вгледаш ли се, равновесието сенките ще си изгубят
и водата ще се върне в своето корито.
Вгледаш ли се в тях, те ще разкъсат своите утроби
и зората ще излезе от морето,
за да ни даде измокрена ръка
със едно свистене продължително и чисто.
И тогаз ще можем да вървим по пътища и планини
чак до следващата нощ,
докато се приближат отново краищата на водата,
очертанията на огледалото и на луната.
