Алехандро Ромуалдо

превод: Александър Муратов и Атанас Далчев

МИНА

             „… доказано е съществуването на радиоактивни
              вещества още в минералите, включващи сребро
             и олово”.
                                   „Провинциални вести”, Куско, 17. 5. 1955 г.

Отивам, моя обич, във града, за да обадя една мина. Мина
дълбока и без изход никакъв като смъртта.
Мина, скъпа колкото едно Перу.
Затова отивам, моя обич, във града,
отивам във града, за да обадя тая мина.
Мината сме всички ние.

За да научи цялата земя,
отивам аз да я обадя. Тая мина
не е каквато ти я мислиш. Тая мина
е пълна с кръв,
с проклятия,
с отчаяни слова.

Макар и да не искат да ме чуят,
ще викам аз
наравно със морето,
високо до небето,
през гъстите големи дебри.
Ще викам аз,
че има една мина, дето всички ние
сме ограбвани жестоко.

Затова и тая мина
не е каквато ти я мислиш. Тая мина
е от по-ценен минерал: народът;
мината от нашите бащи,

мината от наште синове,
мината на нашта плът,
където ни изскубват с корен
свободата.

Затова отивам, моя обич, във града, да я обадя
с кашлицата на човека,
красноречива мостра на това, което струва
едно Перу.

МИКАЕЛА БАСТИДАС

               „В Арекипа - едната ръка; в Тинта - другата;
                в Куско - тялото заедно с главата…”
                                       Из „Мелчорска хроника”

Чуй. Ела при мене, Микаела
Бастидас. Колко дни изминаха, без да те видя!
Лъжа изглежда, че се връщаш част по част, следа
подир следа при нас.

Сега
желаят да те видят моите очи,
най-близката до моята душа,
теб, Микаела,
погребаната клонка.

Перу
е сериозно нещо.
Раздробена
е зората. Помогни ми
да я издигна, късче
по късче, както някой вдига дом за всички.

Търпение нямам вече
да понеса това.

Не бих могъл да сторя повече (затварят
ми вратите, хлопат
в моята душа,
биха искали да ми затворят
словата, както устните, да ми изтръгнат
от корен бляновете), но със тебе, синева,
ключ
от злато, бих отворил
всичките врати (онез врати, които днеска
ми затварят: гледка
към зората,
която ми отказват), бих отворил
всичките врати, които гледат
към откритото море,
към въздуха свободен,
за да видя във зората онова, което
мечтах, събуден и прокуден
в Перу.

За всичко, и дори за нещо още,
което премълчавам,
позволи ни
да те видим, дай ни
дихание и сила,
възпламени ни,
изпълвай с огън тези стихове,
аз вече нямам думи
за такава подлост, Микаела
Бастидас, завърни се
при нас,
помогни ми
заедно да се възправим.