ДВОР
превод: Александър Муратов и Атанас Далчев
Еднакви бедра притискат
студената тенекиена кофа.
Две бедра като два ствола.
Две бедра като два кола.
На телта прострените дрехи
свойта акробатика упражняват.
Има ръкопляскания на чехли,
уплаха на възторжени порти.
Вътрешен двор - пазител
на насекоми между дъските.
Вътрешен двор със голи дечица
и с думи хапливи изпълнен.
На средата му безразборно
сметта изхвърлят и трупат.
И крака, тънки като пръчки,
на минувача пречат да мине.
Във вятъра алено знаме
няколко огнища издигат.
Едни знамената си червени,
други тъмните си мъки.
Накратко: погнуса кална.
Посребря я слънцето денем
и от нейните стени излиза -
лудо създание! - Никасия.
(Под тъмните сенки, разправят…)
(Разправят, по кутиите консервни…)
О, двор на моята обич!
Сред твоите деца мойто детство!
Вътрешен двор! Викот и врява…
Злочеста моминска нескромност.
