Михаил Луконин

превод: Григор Ленков

Вече за знамения и аз
                             говоря.
Сивосиня стине
                    Волга в здрача син.
Може би
        за сетен път
                ще дойда скоро -
с теб завинаги
да бъде
твоят син.
Майко Волга, ти прости ми за възторга,
за това, което премълчах,
                                     прости.
Аз чрез теб живея,
                     плувам в тебе, Волга,
твърдо знам -
последен пристан си ми ти.
Плувам с теб,
                 нивото твое наблюдавам,
цифрите на срички сричам
                                    всеки път.
С къси-къси светлини
                            се разминавам
с корабите,
               дето срещу мен вървят.
Колко ли живота с теб живях
отвека!
Бях бурлак,
             въжето теглех изнурен.
Оттогава крача в твоята пътека,
въпреки че вие всеки мускул в мен.
С Пугачов съм влачил лодки по земята
чак до Дон
              в тревожен буреносен здрач.
Стенка бях,
               край тебе вкусих свободата,
с твойта конница превземахме Калач.
С твойте плитчини
                       пресъхвам и линея.
Твойта глъб в гръдта ми
                             глъбина всели.
С твойте тържества и празници
                                               лудея,
болката на твойте болки
                                  ме боли.
Тръгвам си,
                шептя: „Бъди щастлива, Волга!”
Гаснат в твоя пясък
                           моите следи.
Този миг за мен е
                        като смъртна болка,
като зло предчувствие за зли беди.
Влажни са очите ми от тебе, Волга,
отнеми ме от света широк,
                                     шумлив.
Майко Волга! - твой съм,
                            аз съм капка Волга,
мъничка искра
                      от огън вечно жив.