Михаил Луконин
Михаил Кузмич Луконин (Михаил Кузьмич Луконин) (29.10.1918 - 04.08.1976) е руски съветски поет. Роден в семейство на пощенски служител, който умира от тиф през 1920 г. Прекарва детството си в село Быковы Хутора на Волга. Работи в Сталинградския тракторен завод. Завършва Сталинградския учителски институт (1937) и учи в Литературния институт (1938-1941). Публикува от 1935 г. Участник в съветско-финландската война (1939-1940); военен кореспондент във Великата Отечествена война, раняван. Съчинения: „Разбег” (1938), „Сердцебиение” (1947), „Рабочий день” (1948), „Лирика” (1950), „Дорога к мир” (поема, 1951), „Стихи дальнего следования” (1956), „Признание в любви” (поема, 1960), „Клятва. Стихи и поэмы” (1962), „Товарищ поэзия” (статии, 1963), „Преодоление” (1964), „Необходимость” (1969), „Лирика” (1969), „Передовая” (1973), „Избранные произведения” (т. 1-2, 1973). Член на СП на СССР от 1946 г. Секретар на СП на СССР от 1971 г. Лауреат на Сталинска награда втора степен (1949) и Държавна награда на СССР (1973). Член ВКП(б) от 1942 г. Погребан в Новодевичето гробище в Москва.
Публикации:
Поезия:
