Роберт Рождественски

превод: Григор Ленков

СТИХОВЕ ЗА ХАН ВАТИЙ

А все пак сбърка ханът
                      в своя план!
За първи път -
в безкрайността на дните…
Такъв велик,
победоносен хан.
И мъдър.
         Но грешат и мъдреците.
Тече,
ликува ордата,
реве,
от мириса на топла кръв
                                     пияна.
Горят без ред
                   села и градове
и не останаха
стрели
в колчана.
Отваря огънят врати,
бушува сеч.
И боси трупове
в калта угасват.
И смешна е за варварите
тази чужда реч.
И сабите им,
в кръв облени,
не ръждясват.
Дъхти на пепел.
              Дим и смрад вали…
И всичко в своя път
                            опустошили,
те погват към високите коли
тълпа
       от пленници унили.
Разменят пътем
                      плячката си те.
Изправят всекиго
                        до колелата.
И сабята
започва
да сече -
на по-високия
               отсича тя
                          главата.
Търкалят се
глави, глави, глави…
Мъдрец е ханът,
                    хитър,
                         досетлив е…
И само на децата
                      им върви -
славянските деца
                        остават живи.
Дечица
с ликове като светци -
те не разбират нищо,
                            зъзнат в треска…
Но в детските
разплакани очи
пламти омраза вече.
И не детска!
Мълчат децата.
Ветровете спят.
Звъни,
кънти в небето пладня тежка.
Но сбърка ханът днес
                              за първи път!
Сгреши,
направи съдбоносна грешка!
Тепърва
те ще скачат на седла!
Приижда,
тътне
битката ужасна!…
Колите бяха
със високи колела.
Ала децата
            много бързо
                           раснат.

МОЛБА

И ако някой
           сънищата
                    тук раздава -
то аз,
надникнал в дългия им списък,
една молба
              към него ще отправя:
аз сънища пророчески
не искам!
Не са за мене тези сънища,
                                        не са!
Какво са те?
             Наивност!
                           Суета!
Но жалко,
че престанах да летя
                                насън!
Затуй да ми изпрати
висота.
Да литна изведнъж
                     към небосвода тих!…
И нека да прозвънне
                        в оня час
един обикновен,
            но много нужен
                                    стих.
Така че
да не го забравя аз…
Вали дъждът.
           Степта блести.
Гърми морето,
                   залезът тежи…
Не искам моя сън
                           лъжа
                               да навести.
Наяве
неведнъж
съм вярвал на лъжи…
Не искам
          страх
                да идва в моя сън.
Един ли щаб
наяве
денонощно бди…
Земята оглуша
              от бомбен гръм,
земята се пресити
от войни и от беди…
Не искам аз
                 насън
                         да тръгвам в път -
човек пътува,
               докато не умре…
Насън
      не искам да спасявам
                            никого от смърт.
Наяве - по-добре!
Реките спят
               и ронят ромон глух.
Залязва слънцето
                    зад моравия хълм.
И ако някой
             сънищата ни
                                 раздава тук -
да ми изпрати просто сън.
Спокоен
сън.