ПОЗДРАВ КЪМ БЪЛГАРИТЕ

Адолф Хейдук

превод: Атанас Звездинов

откъс

Дорде сърцето спре, дорде изстинат жили,
ще ви приветствам все, балкански братя мили,
османец ви души с юмрук и бясна ярост,
дорде Дядо Иван реши да ви избави.

В сърцето си съм ваш, с вас цяла е душата,
знам бащиния дълг към Солунските братя,
по дирите на тез апостоли славянски
към вашето сърце кръвта ми поздрав тласка.

Със сродни дух и реч делим и сродна мъка:
нас смля ни Фердинанд, вас - Баязид потъпка,
ваш гроб е Търново, наш стана - Била Хора,
и чудно е море защо ни липсва второ.

От попска мъст убит, със смъртта си Хус спаси ни,
в предателство на поп Васил Левски загина.
Врага си бихме зъл на Жижка с боздугана,
мъстихте страшно вий, пастири от Балкана.

Привет вам от сърце на благодарност сито,
светкавици сте вий във облаците скрити,
понесли във гърди от Витоша огньове.
Тежко му, който мъст събуди във вас отново.

Изпращам ви привет, ратаи съдбоносни,
изгнаници без дом, вам, полуголи, боси.
Балканът цар ви бе и вий царе му бяхте,
на блудните чалми с безстрашен меч мъстяхте.

Бенковски би врага, громи го Караджата,
а пред Хаджи Димитър трепереше пашата
и в урвите балкански, които буря люшкат,
се цепеха скалите и от хайдушки пушки.

По стъпките на Левски с апостолски задачи
вървя Бенковски, Волов и Каблешков закрачи -
те роба будеха за действия по-смели.
Свирепите чалми мълчаха занемели.

Привет на вас, борци, на вашето упорство -
за свободата си в усоя средногорски,
в Оборище, на крак вий се заклехте бледи
и клетвата бе семе на бъдещи победи.

Мъстеше зъл врагът: с убийства, с блудства страшни,
Марица беше в кръв, небето - в дим и сажди,
бесилките - гора, ви буря от кланета,
сечеше ятаган в утробата детето!

Към вас горещ привет, загинали соколи,
с безпримерния Ботев на челото на Вола,
чието „жив е той” смъртта отрече хладна -
да, не умира, който за свободата падне.

Изпращам поздрав, сам със мислите се нося,
където Янтра буйна в горите бърза косо,
там Волов Панайот, от зли чалми преследван,
намери вечен мир от мъките последни.

И нека поздравя таз Футекова щерка,
изпитала на волята голямата проверка
в мъчилището тъмно и за окото гнусно,
докато я избавят дошлите братя Руси.

Привет на всички тия, които лешояди
кълваха стръвно, страшно в баташките ливади,
на всички безчестени, измъчвани и клани
пред божите очи в закрилата на храма.

Светът изтръпна смаян, от ужаса докоснат -
до ясната царица - самия цар Московски -
и тръгна с кръст към Дунав руско наметало
да отмъсти и сложи на свобода начало.

Отдъхна си раята и игото да вдигнат,
момчетата в гиганти превръщаха се мигом
и всеки тръгна горд напред герой да става,
нали юмрукът бе от векове каляван.

Привет и вам, привет, герои опълченци,
на Шипка устояли при пристъпите бесни:
крещял им Сюлейман и хищниците вили
без плячка в тези нови, славянски Термопили!

Изпращам поздрав вам, които от Симитли
през преспите летяхте по-бързо от орлите.
Порой ли бе това, докато се усети,
той в Шейновския бой Вейсел паша помете.

Привет и вам, творци на новата държава,
за нея всеки бе достойно се сражавал,
вървяхте смело в бой срещу тирански орди
под руско знаме, със свойте апостоли горди.

На всички ви, привет, които защитихте
градините на Сливен и яростно се бихте
да няма вече мъка, и не остана нищо
от вражите надменни, уверени пълчища.

И вам горещ привет, възвишени и нищи,
които от сърце с България сте близки,
които сила, кръв сте безвъзмездно дали,
за да се възвисят нейните идеали.

Юнаци, вам привет, споили три морета,
чиято кръв с възторг в сърцата млади свети.
Не ще ви победи вече на враг юмрука,
ще крепнете все тъй като Балкана буков.

Изпращам ви привет и славя вашта сила,
орли, укрепнали във скутите на Рила,
Марица тръгва там, където едно време
на ужас и възторг вървя окървавена.