РЕЦЕПТА ЗА ЖЕНА
превод: Румен Стоянов
РЕЦЕПТА ЗА ЖЕНА
Много грозните да ме простят,
но красотата е съществена. Необходимо е
във всичкото да има нещичко от цвете,
нещичко от танц, нещичко от висша кройка
във всичкото това (или пък
жената да се обобществи елегантно в синьо,
както е в Китайската република).
Не са възможни средни полoжения. Трябва
всичкото това да е красиво. Трябва изведнъж
на човек да му се стори, че вижда чапла, кацнала едва,
и едно лице понякога да придобива оня цвят,
който се улавя само в третата минута на зората.
Трябва всичкото това да бъде, без да бъде,
да се отразява и пониква
в погледите на мъжете. Трябва, абсолютно е
необходимо
всичкото това да бъде неочаквано, крaсиво.
Едни затворени клепачи
трябва да напомнят стихотворение от Елюар
и в едни ръце
човек да милва нещо и отвъд плътта - да ги докосва,
сякаш че са кехлибарен подиробед. О, нека да ви кажа -
тъй необходимо е жената, подобно венчелистче,
трепкащо пред птица,
да е кpасива или поне с лице, напомнящо за храм,
и да бъде лека като късче облак - но да бъде облак
с очи и задник. Задникът е много важен.
Очите, дума да не става,
нека гледат с някаква невинна злобност.
Една уста прохладна (никога обаче влажна) и подвижна,
жива,
също тъй е повече и от желана.
Краката трябва да са слаби: нека костите разцъфват,
особено капачката, преметне ли се крак връз крак,
основата им - да е в прегръдката на талия подвижна.
Най-тежък е въпросът с ключиците -
една жена без апетитни ключици
е като река без мостове. Немислима е без загатването
на коремче, а непосредствено над него
жената нека се издига
като потир и гърдите й да бъдат в стил
по-скоро гръко-римски, отколкото готически или бароков,
и да осветяват тъмнината с мощност
не по-малка от пет свещи.
И е абсолютно нужно черепът, гръбнакът
едва-едва да се съзират… и да съществува
едно голямо гръбно земевладение.
Членовете да завършват като стожери, но да имат
известна мускулна обемност
и да бъдат гладки, гладки като лист от цвете, и да са
покрити с мъх най-нежен,
свръхчувствителен към ласките в обратната посока.
За препоръчване - под мишницата една морава сладка
със собствено благоухание, едва доловимо
(почти без никакви аптекарски изделия).
Без съмнение за предпочитане е дълга шия,
та понякога да ни се струва,
че главата няма нищо общо с тялото,
а жената да не ни напомня
цвете някакво без тайнственост.
Нозете и ръцете трябва да са издържани в строга готика.
Кожата да бъде свежа, по ръцете, по гърба, лицето,
но вътрешности, гънки да са със температура
никога по-ниска от тридесет и седем градуса,
способни да ни причиняват
изгаряния първа степен. Очите, за предпочитане, да са
големи и с въртене поне тъй бавно като на земята
и да кацат винаги отвъд зида видим на страстта.
Жената, поначало, нека е висока
или пък, щом е ниска,
нека притежава умствената висота на върховете.
О, нека винаги жената оставя впечатление, че ако
затворим дори за миг очи, отворим ли ги пак,
тя вече няма да е там
със своята усмивка и интриги. Нека тя изниква -
не да идва;
тръгне ли си - да не си отива;
и нека притежава някаква способност
отведнъж да онемява и ни кара
да пием жлъчката на нашите съмнения. О, главното е
тя никога да не изгубва, в какъвто и да бъде свят,
при никакви условия
безкрайната променливост на птица
и помилвана в самата своя същност
да се превръща във овалност,
без да губи изяществото си на птица;
и винаги от нея да избликва невъзможното ухание;
и винаги от нея да избликва опияняващият мед;
и винаги да пее песента нечута на своето горене;
и винаги да си остава вечна тацувачка на най-ефирното;
и в своето неоценимо съвършенство тя да представлява
най-красивото и съвършено нещо
в цялото необозримо сътворение.
ЖЕНАТА, КОЯТО ОТМИНАВА
Господи, та аз обичам жената, която отминава!
Хладният й гръб е поле с перуники.
Косите й са седемцветни,
по устните си тя носи надежди седем!
О, колко си красива, жена, която отминаваш!
Която ме засищаш и измъчваш
в нощите и дните!
Твоите чувства са поезия,
твоите страдания са меланхолност.
Твоите коси, тъй леки, са роса:
свежа, нежна.
Твоите ръце красиви са кротки лебеди,
далеч от гласовете на ветрищата.
Господи, та аз обичам жената, която отминава!
Как те обожавам, жена, която отминаваш!
Която идваш, отминаваш и насищаш.
Моите нощи, моите дни!
Защо ми се изплъзваш, щом те диря?
Защо ме мразиш, щом ти се кълна,
че те изгубвах, ако ме намираше,
и се намирах, ако ме изгубваше?
Защо не се върнеш, жена, която отминаваш?
Защо да не изпълниш живота ми?
Защо не се върнеш, жена обичана?
Винаги изгубвана, никога намирана?
Защо не се върнеш в живота ми,
та страданието ми да не бъде необратимо?
Господи, та аз обичам жената, която отминава!
Обичам я и искам я сега и неотложно,
жена, любима моя, която отминава!
Която остава и отминава,
остава, отминава, умиротворява,
и чиста, и разпътна,
лека, сякаш е от корк,
а корените й от дим.
ДИАЛЕКТИКА
Разбира се, животът е хубав
и радостта единственото чувство,
разбира се, намирам те красива
и в тебе благославям любовта към простите неща,
разбира се, аз те обичам
и имам всичко, за да съм щастлив.
Но там е работата, че съм тъжен…
