Франтишек Хрубин

превод: Вътьо Раковски

ДЪЖД

Дъжд, непрестанен дъжд, дъжд без име,
самоубиец от реката уловен,
Верленов дъжд, безкрайно тъжен, димен,
измива със вода самия ден.

О, колко слънчеви лъчи сияят в него,
децата с колко имена ще го зоват.
Тъй най-обикновения ни ден със меко
блестене спомените ни ще озарят.

ИЗ ПИСМО ДО ЖЕНА МИ

Кой вместо мене попита пчелите от хребета сух
какво точно пее яза?
Заради тебе реката не чух,
цъфтящите слогове не забелязах.

По-ясно ги виждам сега,
отколкото ако ги гледах тогава,
чувам как в хиляди бързеи край брега
водата на родния прилив се разклонява.

С очите на нашето малко дете
се взирам към равнината отново:
от кал ли съдбата си ще изплете,
или ще я излее в олово?