РУБАИ
превод: Марко Марков
***
Живееш или дишаш - ти всеки миг си друг;
което е, ще стане минало - ти всеки миг си друг:
ала това, което бъдеще е, бъдещето храни,
тъй дълго ще живееш ти, но всеки миг си друг!
***
Не забравяй: всеки твой миг е семе,
което крие в себе си смърт:
но не страх трепери в твойта гръд -
топло и леко е нейното бреме.
***
И вълна след вълната ехтя,
и забърза се, без да се лута
вече друга, звучаща минута -
днешна, утрешна, вчерашна - тя!
***
Идва, разлива се и сияе,
да се вдига и пада не спира,
и, умирайки, не умира,
недовършена винаги тя е!
***
Той ще ни каже: пролетта вече
със всички рози отново цъфти,
но кой топлина им е дал, човече,
и кой градинар им е - може би ти?
***
Отиде си и отново се върна тази, която довчера ми беше любима.
Но видях, че я няма тази, която довчера ми беше любима.
И седи пред мене сега вече трета - съвсем непозната.
Върна се, както винаги, тази, която довчера ми беше любима.
***
Как е виното силно, мъдрецо - то душата ти пияни:
заедно с твоите думи то душата ти пияни.
Пий ти всичко, заченато с моята смърт, ще изпиеш и мъдрото вино,
щом дойдеш ти в тази градина - тя душата ти пияни…
***
Антимон ти на веждите слагаш, ти си безгрижна
и напразно така той роптае - ти си безгрижна;
аз разбирам гнева му и твоята радост безгрижна,
дай ми детство или пък смърт: ти си безгрижна!
***
Неподвижният, седнал дервиш иска да вникне, да знае,
той, в крилете на мислите сигурен, иска да вникне, да знае,
въобразява си: цялото се изменя, само мислите са постоянни,
и неподвижен, и седнал иска да вникне, да знае…
***
Каза ти: да видиш, да разбереш - и в нищо да не се въплътиш,
каза той: да бъдеш, да претвориш, сред искри и лъчи да гориш.
Каза ти: цялото да обхванеш - и да се примириш,
каза той: цялото да уловиш, за да го измениш.
***
Богаташът по пътя минава - колко доволен е, вижте!
Как с усмивка е пълно лицето му - колко доволен е, вижте!
Той, глупакът, не вижда, че смъртта около него зрее
и не може да види ръката с косата - колко доволен е, вижте!
***
Идваше богат дервиш, казваше: мираж-живот;
да, видение без смисъл, дар небесен - тоз живот.
Ала твоите ръце знаят ли какво е труд?
Значи знаеш ти с какво нов е нашият живот!
***
В непокорно време живя, не изглеждаше нищо вечно.
Около тебе и в далнината не изглеждаше нищо вечно.
И разруха видя, и пробуда, и трошене на тежки окови -
в този свят, освен борбата, не изглеждаше нищо вечно.
***
Твоята мисъл довчера бе в мрак, а днес си вече мъдрец,
ти в огромното действие беше и днес си вече мъдрец.
Ти видя на тази история вечната кухня, жертвен дим те облъхна -
знаеш вече добре кой е готвачът и днес си вече мъдрец.
***
Работи непрестанно, непрестанно създавай. Мост е това.
Ти така този свят сътворяваш и така го рушиш. Мост е това.
На живота ти семето хвърляш. И, умирайки, в него възкръсваш.
За веселие бляскай, мъдрецо, весели се и смей се. Мост е това.
***
Неуморно, човеко, върви, за да стане мечтата реалност,
за да бъдеш безсмъртен и вечен, за да стане мечтата реалност
за да усещаш живота, който вечно тече,
в свят света да превърнеш, за да стане мечтата реалност.
***
Той би искал цялото да му се отдаде завинаги,
смисъла на живота сияещ да му се отдаде завинаги.
Ала ти знаеш, че светът е движение - тече и живее безкрайно
и може би само смъртта ще ти се отдаде завинаги.
