Егише Абгарович Чаренц [13 (25).03.1897, Карс, Руската империя, Западна Армения, (сега в Турция) - 27.11.1937, Ереван], арменски поет и преводач, е роден в семейство на дребен търговец, който бил персийски поданик. Родителите на поета са от град Маку. Постъпва в Карското руско реално училище (1908), където през 1910 г. в училищния алманах „Гарун” (Пролет) е публикуван негов цикъл стихове, посветен на годишните времена. През 1915 г. отива като доброволец на фронта, за да освобождава Западна Армения, стига до околностите на езерото Ван (1915). През 1916 г. пише поемата „Атила”, през есента на с. г. заминава за Москва, където постъпва в Народния университет „А. Л. Шанявски”, после учи в литературно-xудожествения институт, ръководен от В. Брюсов, но не го завършва. Революцията го заварва в Москва. От 1918 г. става член на болшевишката партия. През 1918-1919 е в Червената армия, участва в ереванската майска демонстрация на комунистите срещу дашнаците (1920). С оръжие в ръка участва заедно с части на 11-та Червена армия в боевете за Ереван през ноември 1920 г., когато е установена съветска власт в Армения, защитава младата република по време на дашнакския метеж през февруари 1921 г. През 1921 г. се жени за Арпеник Тер-Аствацатрян, която умира след усложнена бременност през 1927 г. Чаренц много тежко понася кончината на жена си. На нейната памет са посветени редица негови произведения. В 1931 г. се жени за Изабела Нязова, която му ражда две дъщери. За ранното творчество на Чаренц (поетичния сборник «Три песни на печално-бледната девойка…», 1914, посветен на първата близка приятелка на поета Астхик Хондахчян; поемите «Синеока родина», 1915, «Дантева легенда», 1916; цикъла лирични стихове «Дъга», 1917) са характерни настроения на отчужденост от действителността. Романтичните поеми «Сома» (1918) и «Неистовите тълпи» (1919) са първият отклик на Октомврийската революция от 1917 г. в арменската литература. В «Неистовите тълпи» чертите на новия революционен епос се съчетават с поетични форми от народното творчество. Тази линия Чаренц развива в големия поетичен цикъл «Жертвеният огън» (1918-20). В поемите «До всички, до всички, до всички» (1921), «Всепоема» (1922), «Чаренц-наме» (1922) художествено е развита темата за революционната героика; революцията и съдбата на Армения се сливат в едно. В романа «Страната Наири» (отделно издание 1926) е възпроизведен исторически сложния живот на Армения през 1915-1918, сатирично са представени противниците на новия строй. Главна тема на книгата «Спомени за Ереванския поправителен дом» (1927) е раждането на съветския хуманизъм, социалистическото отношение към човека. Пише множество произведения, посветени на Ленин. Важен етап в творчеството му е книгата със стихове «Епично разсъмване» (1930) - образец за висока политическа поезия. В нея особено се чувства влиянието на пушкиновата и некрасовата традиция. Човекът и природата, изкуството и действителността, поезията и труда са едни от най-важните теми от ключовия му сборник «Книга за пътя» (1933). Превежда на арменски език творби от Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Есенин, Маяковски, Гьоте, Хайне, Юго, Верхарн, Уитман, Горки, Брюсов, Назъм Хикмет. Превежда на арменски «Интернационала». Пише статии за О. Туманян, А. Исаакян, Горки, за съвременната поезия. Чаренц прави много за организационното укрепване на арменската съветска литература, той е един от създателите на съюза на пролетарските писатели «Нойембер» (1925). През септември 1936 г. по доноси на врагове е арестуван от НКВД под домашен арест и обвинен в антисъветска дейност. Умира на 40 г. в затворническата болница на централния градски затвор на Ереван на 27.11. 1937 г.. Вероятно оказва въздействие и това, че не са му давали морфин, без който той не можел да живее (отразява му се престой в ереванския поправителен дом за хулиганство). Съществуват няколко версии за смъртта му. Според една - Чаренц сам разбива главата си в стените на килията, според друга - бил пребит от надзирателката, според трета - починал от дизентерия. По официални данни, аутопсията показала, че причина за смъртта е общото изтощение на организма му вследствие на многобройни заболявания. Реабилитиран посмъртно. Останките му са открити през 1996 г. Произведенията му са преведени на много чужди езици. На български е превеждан от Андрей Германов, Кръстьо Станишев, Марко Марков. „Избрани стихотворения” на Чаренц в превод на А. Германов се появява у нас през 1971 г. в Библиотека „Съветски поети”.

Публикации:

Поезия:

РУБАИ/ превод: Марко Марков/ брой 34 ноември 2011

ЕПИЧЕСКО УТРО/ превод: Андрей Германов/ брой 45 ноември 2012

РУБАИ/ превод: Марко Марков/ брой 59 февруари 2014

АРМЕНИЯ, ЕЗИКА ТВОЙ, С ЛЪЧИ ОБЛЯТ, ОБИЧАМ АЗ!…/ превод: Андрей Германов/ брой 93 март 2017