Миртиотиса

превод: Божидар Божилов

Ще забравя ли някога робската зима
и оджака замръзнал под първия сняг,
и мъждивата лампа, що бавно догаря
и потапя душата във гъстия мрак?

Ще забравя ли някога робската пролет
из улици тъмни и тъжни места,
виковете на птици, които напомнят
заглушения вик на човешки уста?

Ще забравя ли някога майката гладна
със детето на празна, изсъхнала гръд
как вторачено гледа със ужас в очите
и ляга полека край калния път?

Ще забравя ли някога страшната драма
на умрелите, струпани в конска кола,
ще забравя ли псета, изгонени гладни,
как оглеждат с учудване свойте села?

За трохичката хляб, що посегна да вземе
с плач детето, замаяно от глада,
враговете ръката му счупиха. Нявга
ще измие ли времето тоз грях с вода?

Младостта, що пороя далече отнесе,
този жар, във военния бяс угасен,
и сърцата - храна за смъртта - са пред мене,
по земята кръвта им блести с плам червен.

Аз ще мога ли някога, в ден на победа,
ден, облян в светлина, ден свободен, велик,
да забравя тоз ужас, сред който живея,
радостта да прегърна на великия миг?