Мирослав Флориан

превод: Пенчо Симов

В екрана образът им щом не се явява,
нагоре вие се заглеждате тогава.

А те ще ви познаят и от тъй високо,
макар че е за тях драскулка Ориноко.

Те виждат тъй добре, че ще съгледат днеска
изкривеният път на вашата прическа

и гънките на дланите ви загрубели,
отдето като гълъби са излетели.

Отдалечени, те по-близки са, защото
на безтегловността им носите теглото

и всяка нова тяхна орбита обвива
врата ви с тежест на огърлица чуплива.

Дъхът ви спира - не за тях ли го пестите?
Като на гара неспокойни все стоите,

объркани сте от нечаканата слава…
А, гологлаво, слънцето ви поздравява.