Юнна Мориц

превод: Нино Николов

НА НОС „ЖЕЛАНИЕ”

На нос „Желание” е лятото в разгара си.
Дойде от изток, по морето, параход.
Пируват чайките. кръжат над мен, разпалени
от този хубав ден, от ясния му свод.

Като деца лудуват в залива велботите (1),
препълнени догоре с лук и грах.
Една полярничка получи черни боти и
цветенца жълти като зной намери в тях.

Покрай брега стоят матросите, запушили.
Полярен мак разстла в нозете им злато.
С възторг, цигареното облаче подушило,,
подскача кученце. И нервно киха то.

В една торбичка за махорка, поощавена,
яйца от птици е събрал един матрос.
Ледът, мъглите - всичко е забравено.
Огрян, размеква се и въженият мост.

Черви полярничката устните си грапави.
Картофи врат. И лъха сладкият нагар.
На вълча шуба, с мирис кучешка и хапеща,
лежи механикът, с лице като пожар.

Брегът кокетливо с цветя се кичи северни
и под венчило тръгва с младото море.
Моряче съм и аз, което Беринг е
решил да пусне на брега. И то се вре!

————————–

1. велбот - вид плоскодънна лодка

КАРСКО МОРЕ

Уморените птици. Като хора са мрачни.
Уморените птици. Върху трюма се качват.
И ги хранят с картофи. С тлъста мас и попара.
И сънят ги събаря. Като хора по гарите.
Ние искаме филми. За любов и за шпаги.
Операторът пуска. Първа част. Малапага.
Но една ръкавица, скрила замисъл таен,
ни оставя в средата да гадаем за края.
И жена, наскърбена като стара икона,
къде свършва съдбата, къде почва законът -
не разбира, не вижда. А в каютата тесна
някой диво извика, че това е нечестно!
Липсват ролки! Къде са? Тук е север! Не бива!
Само дяволът знае как се тука унива!
Операторът свива раменете си с болка.
И завива във вестник пренавитата ролка.
Ще научим по-късно от чия остра шпага
е спечелен двубоят. Там, в оназ Малапага.
И каютите глъхнат. Нощни сенки се слепват.
И за сън ни измиват осолените шепи.
А морето просветва с тайнствен купол над мене.
Чаша с ледни парчета. И с напитка зелена.