ПЕСЕН ЗА ГАРСИЯ ЛОРКА
превод: Борис Борисов
ПЕСЕН ЗА ГАРСИЯ ЛОРКА
Не видя ли,
Испанийо тъмноока,
на разстрел че отвеждаха
Гарсия Лорка?
Андалусия спеше,
спеше Валенсия -
от убийци земята
защо не изстена?
Със стиснати устни
стояхте тогава,
а вървеше, вървеше на смърт
песента ви.
Ала не на площада
пред стена твърдокаменна -
сред гора портокалова
Лорка примамиха.
Той откъсваше -
сякаш дете -
портокали
и ги хвърляше горд
в езерата заспали.
Те блестяха в безлуние -
огнено-кървави,
и тържествено плуваха,
без да потъват.
Той ги късаше -
малки красиви планети,
пред смъртта са безстрашни
всички поети.
Езерата изсъхнаха,
плодовете изгниха,
където е стъпвал,
следите се скриха.
А жандармите тихо
над гроба му пресен
си припяваха думи
от негова песен.
—————————–
ПЕСНЬ О ГАРСИА ЛОРКЕ
Почему ж ты, Испания,
в небо смотрела,
когда Гарсиа Лорку
увели для расстрела?
Андалузия знала
и Валенсия знала,-
Что ж земля
под ногами убийц не стонала?!
Что ж вы руки скрестили
и губы вы сжали,
когда песню родную
на смерть провожали?!
Увели не к стене его,
не на площадь,-
увели, обманув,
к апельсиновой роще.
Шел он гордо,
срывая в пути апельсины
и бросая с размаху
в пруды и трясины;
те плоды
под луною
в воде золотели
и на дно не спускались,
и тонуть не хотели.
Будто с неба срывал
и кидал он планеты,-
так всегда перед смертью
поступают поэты.
Но пруды высыхали,
и плоды увядали,
и следы от походки его
пропадали.
А жандармы сидели,
лимонад попивая
и слова его песен
про себя напевая.
