Николай Николаевич Асеев, руски поeт, превoдaч, е роден на 28.06. (10.07.) 1889 г. в Лгов, Курска губерния. Син на застрахователен агент (по други сведения, агроном). Детските си години прекарва в дома на дядо си, Николай Павлович Пински, ловец и рибар, любител на народни песни и приказки и забележителен разказвач. Завършва реална гимназия в Курск (1907), учи в Московския институт (1908-1910), във филологическите факултети на Московския и Харковския университет. Започва като символист. От 1908 г. печата в сп. „Весна”, „Заветы”, „Проталинка”, алманах „Первоцвет” и др; известно време е секретар в сп. „Русский архив”. Издава стихотворните сборници: „Ночная флейта” (1913), „Зор” (1914), „Леторей” (1915 по-късно оценена от самия Асеев като „безпредметно новаторство”), „Люблю твои глаз” (1915), „Оксана” (1916), „Четвертая книга стихов” (1916). Участва в Първата световна война. След революцията живее във Владивосток, сътрудничи на в. „Крестьянин и рабочий” - орган на Съвета на работническите и селски депутати. Приема възторжено Октомврийската революция, за която научава във Владивосток, издава „Бомба” (Владивосток, 1921), „Стальной соловей” (1922). От 1922 г. живее в Москва. През 1923 г. влиза в ЛЕФ (ляв фронт за изкуството), ръководен от Маяковски. До края на живота си Маяковски го поддържа, помага му да издава книгите си. Публикува книгите „Совет ветров” (1923), „Изморозь” (1927). През 1920-те години излизат поемите му „Буденный” (1923); „Лирическое отступление”, „Электриада”, „Двадцать шесть”, посветена на разстреляните бакински комисари, всички 1924 г.; „Свердловская буря” (1925); „Семен Проскаков” (1928, за партизанин, герой от гражданската война), както и стихове за руски революционери („Синие гусары”, „Чернышевский”). През 1928 г., след пътуване зад граница, написва стихове за Запада („Дорога”, „Рим”, „Форум-Капитолий” и др.). В предвоенните петилетки пътува в Магнитогорск, Кузбас, Днепрострой. Създава документално-публицистичната поема „Маяковский начинается” (1936-1939, отд. изд. 1970), поемата „Черный принц”, „Русская сказка”, книгите „Радиосводки” (1942), „Полет пуль”, „В последний час” (1944), „Пламя победы” (1946); „Разнолетье” (1950); „Раздумья” (1955); „Лад” (1961), „Ленинская премия” (1962); „Самые мои стихи” (1962). Статиите му за литературата са поместени в книгите „Дневник поэта”, „Работа над стихом”, и двете през 1929; „Проза поэта” (1930); „Зачем и кому нужна поэзия” (1961). Оставя мемоари и пътеписи - „Разгримированная красавица” (1928). Автор и на стихове за деца, преводи, статии по въпроси от историята на руския стих. Заема високи постове в системата на Съюза на съветските писатели. Лауреат на Сталинова награда (1941). Умира в Москва на 16.07.1963 г.

Публикации:

Поезия:

РАЖДАНЕТО НА ОБЛАКА/ превод: Христо Черняев/ брой 26 февруари 2011

ВЪРБА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

ПЕСЕН ЗА ГАРСИЯ ЛОРКА/ превод: Борис Борисов/ брой 58 януари 2014

КАК ДА ЖИВЕЯ БЕЗ ТЕБ АЗ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 68 декември 2014

ПЕСЕН ЗА ГАРСИЯ ЛОРКА/ превод: Татяна Любенова/ брой 75 юли 2015