Андрис Веян (също и Андрис Веянс, псевдоним на Донат Херонимович Калнач), латвийски съветски поет, прозаик, критик, публицист, е роден на 20.04.1927 г. в село Ворслова, сега Лудзенски район. Публикува от 1946 г. Завършва филологическия факултет на Рижкия държавен педагогически институт (1950). Член на КПСС от 1966. От 1967 г. е редактор на списание „Карогс” („Знаме”). Автор на сборниците със стихове: „Младост” (1953), „Слънцето се издига високо” (1957; Държавна награда на Латвийска ССР, 1957), „Години и следи” (1964), „Очите на планината” (1965), „Мир” (1968) и др. Издава 30 книги с поезия за възрастни и деца, 10 публицистични сборника, пише сценарии за документални филми. Превежда на латвийски език стихове на руски, украински, литовски поети. Автор на книги със статии за Шевченко - „Безсмъртието на великия Кобзар” (1961), „Прометей на Украйна” (1964). Заслужил деятел на културата на Латвийската Република (1965). Почетен гражданин на град Лудз (1977). Умира на 08.12.2005 г.

Публикации:

Поезия:

РИГА/ превод: Здравко Кисьов/ брой 58 януари 2014