Аведик Исаакян

превод: Марко Марков

***
Видя кошутата елен,
във водата отразен.
Броди тя в леса зелен
и го търси нощ и ден.

Нейният зов смутен
чу насън един елен.
И от него запленен,
той я търси нощ и ден.

1899
Харич

***
Отдавна, отдавна под тази върба
пя нашата влюбена младост.
Делихме в шумящата сянка съдба:
и болка невинна,и радост.
До сетния дъх да обичаш се кле
ти под върбата тогава.
Върбата изсъхна,без лист и криле,
и своя обет ти забрави.

1901

***
Обича те сърцето и кърви,
но ти за него билка не набра.
Светът узна за любовта ми, но, уви,
за нея ти едничка не разбра.

Възпявам нежно твоите черти,
лети към теб сърцето и искри.
И с друга да съм, пак при мен си ти,
между ръцете й съм твой дори.

Висока си като звезда. И вечна.
И тъй далечна, тъй далечна.

1904
Нахичеван на Дон

***
С човека пак враждува друг човек,
той точи меча си цял век.
Отпущам своя меч звънлив,
не влизам в бой несправедлив.

Не ще отнема аз бедняшки хляб,
не ще обидя никой слаб.
Върху пръстта отпущам меча свой,
за себе си не ще да вляза в бой.

1905

***
Къде ли е камъка
прост и студен,
който ще стане
надгробен за мен?

Възможно е в пътя,
обвит от печал
на него замислен
да съм седял…

1909
Ереван

***
Далеч е, далеч е
сърцето сега,
което е вече
пропито с тъга.

Прелита самотно
под свода стъмен
и плаче сиротно,
притиснато в мен.

1910
Тифлис

***
На веждите ти двата лъча в здрач
извити като меча на палач…

Лъжа е всичко на света - и суета.
Но ако можех да изпия твоите уста
подобно вино алено -
приел бих удара на меча в здрач.

Ах, веждите - над щастие и плач
извити като меча на палач.

1912
Измит

***
Къде ли, напуснал покрива свой
аз ще намеря последен покой -
в мъртва пустиня ли ще изчезна
или в дълбока морска бездна?

Вятър от родните плодни поля
ще ме покрие ли с шепа земя
и ще прелее ли,тих и сиротен,
с твоите сълзи гроба самотен?

1912
Виена

***
Изворче, приятел стар,
на мечтите ми другар,
в твоя ромон тих и жив
вплитах нявга стих щастлив.

Днес съм, скъпи, уморен,
вее тишина от мен.
А пък твойта звънка реч
бяга в бъдното далеч.

1913
Женева

***
Зададох на природата въпрос:
„Умрял, какво ще съм под твоите звезди?” -
а отговорът беше страшно прост:
„Каквото бил си ти преди да се родиш”.

1932