ВЕНЕЦ
превод: Сава Чукалов
На Бъдни вечер вървял Христос и с Него апостол Петър - като беден странник вървял Христос с верния апостол по земята.
Студената вечерна светлина ставала по-гъста. Нощното отражение от печките и тръбите, подобно на вечерна заря, като пожар се разливало над бялата - от прибрежните въглища, нефт, кокс, изглеждаща още по-бяла - снежна Нева.
Вървял Христос с апостол Петър по оглушения от свирките на фабричните комини път.
*
И чул Петър: от една къща пение се донасяло до улицата.
Поспрял се - през прозорците свещи блещукали тъжовно, като пение.
И ето, всред тъжовното пение бликнал бърз извор - възнесла се коледна песен:
Христос се ражда -
Христос на земята!
Обърнал се Петър: искал Христа да покани да влязат в къщата - а Христос Го нямало.
- Господи, де си?
А Христос - ей там далеко!
Край къщата минал Христос - чул божественото пение, не е могъл да го не чуе и отминал.
Петър се затичал.
Христос се ражда -
Христос на земята!
С песен настигнал Петър Христа.
И пак тръгнали те, двамата Странници по земята.
*
По пътя си минали край друга къща: там бурно пели, и ето - по-високо звучала песента, там царял смях и веселба.
- Веселят се безсрамниците, срещу такъв голям празник!
И Петър закрачил по-бързо.
И почнал горчиво да мисли за целия народ: „Ще пропадне и нещастия ще настанат, Божият гняв ще го сполети!”
И вървял тъжовен и печален - жалък, глух плач омрачавал душата му.
Изведнъж се опомнил - а Христос го нямало.
- Господи, де си?
А Христос - там!
„Сякаш е бил Той в онази къща и току-що е излязъл.”
Христос бил там - пред онази къща: и ноще светлина - блестял като светлина венец на Неговата глава.
Поискал Петър да се върне, но Христос Сам тръгнал към него.
И въззвал Петър към Христа:
- Навсякъде ще вървя след Тебе, Господи! Открий ми: там Те величаеха, молеха Ти се, и Ти ги отмина, а тук - забравили Твоя празник, песни пеят, и Ти влезе при тях.ю
- О, Петре, верни мой апостоле, онези с молитви ми се молеха и с клетви заклинаха, и моята светлина озаряваше техните сърца - аз винаги съм с тях! А на тези сърцата са чисти и аз влязох при тях. И ето венецът: сплетен от думи и песни, неувяхващ, всички да видят.
*
На Бъдни вечер вървял Христос и с Него апостол Петър.
И през нощта над бялата Нева - над сиянието от комините и фабричните тръби сияел до небето
венец
- нека тази вест се разнесе по цялата земя! -
не от злато, не от бисер, а от всяко бяло и червено цвете, и от клонките на Божия рай, -
неувяхващ венец от думи и песни на чисто сърце.
сп. „Зов”, кн. 4., година І, 1927
