Сава Константинов Чукалов, български писател, езиковед и преводач, е роден на 16.07.1889 г. в град Златица. Завършва Духовната семинария в София (1911) и Духовната академия в Петербург (1916). Гимназиален учител, началник на Културния отдел и главен инспектор на професионалното образование при МНП (1931-1934). Старши научен сътрудник в Института за български език при БАН (1951-1960). Още като студент се включва в литературния живот и става председател на редакционно-издателската комисия на литературното дружество „Арс”. Автор на поетичния сборник „Сумерки. Песни сердца” (1916), на книгата „Михаил Антонов, генерал от Червената армия. Спомени” (1968). Издава списание „Книгопис” (1926) и вестник „Нива” (1935-1937). Пише трудове по въпроси на българската лексикография - „Лексикално родство между руския и българския език” (1958). „Руско-българска омонимика” (1960) и др. Превежда руски класици: Пушкин, Тургенев, Горки, Ремизов, М. Кузмин и др. Съставител на „Пълен българско-руски речник” (1938, 1945, 1947, 1949) и „Руско-български речник” (1951, 1962, 1972, 1975), „Българско-руски речник” (1957, 1960). Умира на 26. 08.1971 г.

Публикации:

Поезия:

СТИХОВЕ/ брой 170 септември 2024

Публицистика:

ПУШКИН ИСТОРИК/ брой 73 май 2015

Преводи:

Алексей Ремизов - ВЕНЕЦ/ брой 57 декември 2013

За Сава Чукалов:

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ПРОФ. САВА ЧУКАЛОВ/ автор: Христо Черняев/ брой 109 септември 2018