Алексей Ремизов

Алексей Михайлович Ремизов (24.06/6.07.1877, Москва - 26.11.1957, Париж), руски писател - прозаик, драматург, поет, мемоарист, е роден в богато търговско семейство. Учи в търговско училище и във физико-математическия факултет на Московския университет. През 1896 г. е арестуван за участие в студентски безпорядки, заточен в Пензенска губерния под надзора на полицията. За опит да организира работнически съюз е арестуван за втори път. Прекарва 6 години по затвори и заточения. Публикува от 1902 г. - вестник „Курьер”, става професионален писател, дистанцира се от революционното движение. От 1 февруари 1905 г. получава разрешение да се засели в столицата, премества се в Петербург, където работи в редакцията на символистичното списание „Вопросы жизни”, сближава се с Вячеслав Иванов, Андрей Белий, Александър Блок. От 1921 г. е в емиграция - живее в Германия и Франция. Книги: „Лимонарь, сиречь: Луг духовный” (1907), „Посолонь” (роман, 1907), „Часы” (роман, 1908), „Пруд” (роман, 1908), „Неуемный бубен” (повест, 1909), „Крестовые сестры” (повест, 1910), „Пятая язва” (повест, 1912), „Страница” (1918), „Московские любимые легенды. Три серпа” (1929), „Слово о погибели Русской земли” (роман, 1918), „Ров львиный” (роман, „Канава”, 1914-1919), „Огненная Россия” (1921). През втората половина на 10-те г. издава сборници с приказки и преработки на древноруски и църковни предания („Докука и балагурье”, 1914; „Весеннее порошье”, 1915; „За Святую Русь”, 1915; „Укрепа”, 1916), но и по-късно публикува книги на такава тематика: „Три серпа” (т. 1 и 2, 1927), „Образ Николая Чудотворца” (1931), „Голубиная книга” (1946) и др. Драматургия: „Бесовское действо” (1907, 1919), „О Иуде, принце Искариотском” (1908), „Действо о Георгии Храбром” (1910), „Царь Максимилиан” (1919). Автобиографични книги: „Взвихренная Русь” (мемоари, 1917-1921; публ. 1926), „По карнизам” (1929), „Подстриженными глазами” (1951). Книгата му „Огонь вещей. Сны и предсонье. Гоголь, Пушкин, Лермонтов, Тургенев, Достоевский” (1954) е посветена на руската класика. Въз основа на разказите на жена си написва книги за живота й - „Оля” (1927) и „В розовом блеске” (1952). Негови събрани съчинения в 8 т. излизат през 1910-1912 г. В последните си години проявява интерес към живота в СССР, след Втората световна война приема съветско поданство. През 80-те г. са издадени книгите му със спомени за годините на заточенията му - „Иверень” (1897-1905; публ. 1986), за петербургския период от живота му - „Встречи. Петербургский буерак” (1905-1917; частично публ. - 1981), за годините на парижката му емиграция - „Учитель музыки” (1923-1939; публ. 1981), както и „Сквозь огонь скоробей” (1940-1943). Погребан в руското гробище Сент Женевиев дьо Буа. Академично издание на събраните му съчинения се появява през 2000-2004 г.


Публикации:


Проза:

ВЕНЕЦ/ превод: Сава Чукалов/ брой 57 декември 2013