Юлия Друнина

превод: Кръстьо Станишев

Нека носим шлем, а не ушанка:
все едно, пак същата си ти!
Под прозрачен шлем на марсианка
разпознавам твоите черти.

От безкрая на войната строга
ти, запевчице, се върна пак,
ти, прикриваща с картечен огън
своя полк, отстъпващ в кален мрак.

Ала падналите не възкръсват,
чудото не знае земен час:
в камъка на обелиск безкръстен
твойто име пак прочетох аз.

Но възкръсна все пак! В светло пладне
като образ нов се върна ти:
изпод космонавтския скафандър
заблестяха милите черти…

Бе сестра военна, днес си птица
и сестра небесна! Поздрави,
Валентина, с ласкава десница
ласкаво сестрите фронтови!

Те са като тебе! Как копняха
към звезди да литнат в звезден час!…
През годините към тях помахай,
през смъртта прати им своя глас!…