ВРЕМЕ
превод: Вътьо Раковски
ВРЕМЕ
Както поета - свойте коректури,
чете ноември сивия пейзаж
и зачертава той със дъжд и бури
листата, жълтия паваж,
сиянието бледно на ятата,
градините,
полетата,
земята.
Оставя само клоните, които
ще издържат на зима ледовита.
О, колко знаци има по небето
и колко още тук - покрай шосето!
Така е и със нас. Подир смъртта
безкрайни дъждове унищожават
съновиденията на нощта,
които
не издържат
дотогава.
ЧАЙКИ НАД ВЪЛТАВА
Чайки кръжат над водата,
сякаш са късчета нежно писмо,
което не бива да бъде изпратено.
Къса ги младо момиче, небрежно опряно
върху перилото на Ирасков мост.
Всяко крилце носи дълга целувка.
Всяка шийка таи заклинания, плач.
Долу, на моста на Легията,
тихо, самотно момче ги пореща до късно,
съединява летящите късчета
и вдъхновено чете редовете.
