Максим Лужанин (Александър Амвросиевич Каратай), беларуски поет, прозаик, критик, преводач, сценарист, е роден на 02. 11.1909 г. в село Пруси, Солигорски район, Минска област. Учи в Белоруския държавен университет (1928-1930). Воюва във Великата Отечествена война, на фронта сътрудничи на в. „Звезда”. Член на сценарно-редакционната колегия (195), главен редактор на киностудия „Беларусьфильм” (1967 - 1971). Член на КПСС от 1969 г. Публикува стихове от 1925 г. Автор на поетичните сборници „Шаги” (1928), „Новое перепутье” (1930), „Единогласно” (1931), „Голосует весна за весну” (1931), „Голоса городов” (1932), „Широкое поле войны” (1945), „Свет Родины” (1952), „Языком сердца” (1955), „Просторы” (1958), „Жажда крыла” (1974), „Поговори со мной, земля” (1983), „Вернусь ветром” (1987). В прозата се изявява с книгите „Якуб Колас рассказывает о себе” (1964), „Глазами времени” (статии, 1964) „20 вечерних костров” (1968), „Люди, птицы, простор” (1976), „Песни из сторожки” (1982). Превежда руски и други класици: Грибоедов, Радишчев, Пушкин, Некрасов, Гогол, , Фадеев, Шолохов, Есенин, Маяковски, Горки, Бунин, Смеляков, Мицкевич, Тувим. Заслужил деятел на изкуството на БССР (1969). Академик от Академията на науките на Беларус. 3аслужил деятел на културата на Полската Народна Република (1975). Лауреат на литературната награда „Якуб Колас” (1965). Награден с медал „Франциск Скарина” (1991), както ордени „Трудово Червено Знаме”, „Почетен знак”, „Дружба между народите” и др. Депутат във Върховния Съвет на БССР. Негови избрани творби в 2 т. излизат през 1960, в 3 т. - през 1968-1970 г., и в 4 тома - през 1979 г. Умира на 13.10. 2001 г.

Публикации:

Поезия:

ОТ МИСЛИ УМОРЕНА Е МОЯТА ГЛАВА…/ превод: Евстати Бурнаски/ брой 56 ноември 2013