Метин Демирташ

превод: Михаил Берберов и Хасан Карахюсеинов

НА РАЗПИТ

Нощ. Единадесет часа.
На разпит съм отново.
За сън съм премалял.
Умората ми тегне.
Мрак. Мирише на урина.
В едно мазе минават мойте дни.
Виновен съм - чета Назъм Хикмет,
срещу капитализма съм - не крия,
не крия, че народа свой обичам.

Разпитват ме.
Отвръщам им - това ми са вините.
С плесник ме зашлевява някой през лицето.
Друг със ритник през кръста ме пробожда.
Аз продължавам да изреждам
своите вини.

Приятел съм
с жетварите и със сеячите в полето,
и с тичащите из тъкачницата платове,
и с изморените по пътищата на тютюна хора.
Ала съм враг
на всичките, които тези хора унизяват.
Не зная как
вий всичко тук наричате:
навярно, „подстрекателство срещу реда законен”
или „насъскване класа срещу класа”?
Но туй, което зная, е едно:
реалността, непроменена с векове,
предчувствува, че сега се изковава нейната промяна.

РАЗХОДКА

По своему в затвора се разхожда всеки:
един - потайно, с мълчаливи стъпки,
друг - с твърда крачка, с куха гордост,
с цигара, с броеница - трети
върви и сам си разговаря.
Аз се разхождам там по слънце,
тъй както вятър нивата преброжда:
минавам мирно, тихо край стените.