Баруйр Севаг

превод: Григор Ленков

Някой света носи на гърба си,
друг - светът го носи на гърба си…

Ти, който съгреши, но не излъга,
и в тъмнина блужда, но се намери,
ти, който се подхлъзна неведнъж и падна,
а се катери пак от връх на връх,
все по-нагоре и нагоре се изкачва
и взе крила от страшния ни век…
Издигна се, за да обгърнеш цял света
и цял века - безпримерния век -
за да се радваш в радостта му и скърбиш в скръбта му…
Издигна се - предвестник на века, -
за да почувстваш близка далнината му,
за да съзреш брега на силната му правда,
за да прозреш маскиралата се лъжа,
за да убиеш колебанието и страха,
за да разбиеш с гняв лицето на несправедливостта.
И затова ти вече толкова години,
ти, роден син на трудния ни век,
все крачиш и вървиш, вървиш и крачиш,
напредваш с тежки, бавни, исполински крачки,
понесъл на гърба си този свят…

Някой света носи на гърба си,
друг - светът го носи на гърба си…

Възседналият подличко света,
не ляга никога на мокро място,
той знае с кого къде отива,
той знае на чий гроб сълзи да рони,
чии слова притворно да похвали,
с кого да седне табла да играе
и щом потрябва, щедро да загуби…
Той отвисоко гледа тези в ниското
и падналия не повдига никога…
А как се мазни той и блюдолизничи
пред щерката дори на по-висшестоящия,
пред секретарката му, пред любовницата…
Където има само тлъста плячка,
там се присламчва той незабелязано.
И клевети - как клевети! - потрябва ли,
как се разкайва за греха си той, потрябва ли…
От всичко на света, дори от роден син,
дори от родна майка повече
той своя свят обича - своя - свят.
Лъжа. Той в него своя пай обича.
От всичко на света, от всичко истински
той нашия живот обича истински…
Лъжа. Търбуха си обича истински.
От всичко на света, от всичко истински
родителя си той обича истински.
Лъжа. Ни татко си, ни майка си обича той,
не са му скъпи ни синът, ни внучето.
От всичко на света, от всичко истински
той само своя… стол обича истински.
И само стола си той пази истински.
Така нагоре се катери той,
с приличната цена нагоре се изкачва той
и без крила да литне иска той,
но и пълзейки, пак нагоре се изкачва той,
катери се година след година той,
издига се, възседнал този свят…

Някой света носи на гърба си,
друг - светът го носи на гърба си…