ТАБУН
превод: Ана Александрова
ТАБУН
Табуни от коне в ливади необятни
издуват бузи с полета на дните златни.
И от могилката, на залива във синевата
топят на гривите си люшнати смолата.
Трептят главите им над тихата вода,
лови ги месецът със сребърна юзда.
Денят ли чакат? Те пръхтят страхливи
от сянката на сведените гриви.
Над тях със изгрева на пролетните дни
приветлив порив към мушиците звъни.
Но спусне ли се вечер над полята,
те морни се изтягат на тревата.
И все по-рядко ехо от копита
потъва сред смълчаните ракити.
Вълната само се протяга към звездите,
блестят мушици като пепел над водите.
След залез слънце тихо е в лъката,
пастир засвирва песничка позната.
Чела отпуснали във синкави здрач,
конете слушат къдрокосия свирач.
А плъзналото ехо в тишината
ги носи към ливади непознати.
Защото любя и деня ти, и нощта,
за теб, родино, аз създадох песента.
ДОБРО УТРО!
Златните звезди задрямват вече,
трепва огледалото на езерцето,
блясва лъч над заливите речни,
руменее радостно небето.
Будят се брезичките стаени
и коси копринени разресват…
Шушнат обиците им зелени,
сребърните росни капки блесват.
До плета израслата коприва
кичи се в блестящ седеф и тръпне.
Полюлява се и закачливо:
“”Добро утро” шъпне.
***
Дремеща камбана
звуци разпиля,
светло слънце гали
сънните поля.
Удари политат
в сини небеса,
звучно се разнася
песен по леса.
Скри се зад реката
бялата луна,
звънко се затича
пъргава вълна.
Тихата долина
буди се от сън,
някъде зад пътя
глъхне сетен звън.
***
Крие месец зад оградите
бледен лик от слънце алено.
Там високо, над ливадите
изгревът цъфти разпалено.
Утрото в роса надникнало,
като в поглед на избраница.
Със бастун, с цървули ликови
пак се върна пролет-странница.
Звънки обици навесила
на брезичките в гората,
като пеперуда весела
пърха с утрото в цветята.
