Арсений Тарковски (Арсений Александрович Тарковский), руски поет и преводач, е роден на 25.06.1907 г. в Елизаветград (Кировград), Херсонска губерния, Украйна в интелигентно семейство. Живее в Москва от 1923 г. Завършва Висшите литературни курсове в Москва (1925-1929). През 1924-1929 г. сътрудничи на московския вестник „Гудок”, а през 1931-1932 - на Всесъюзното радио. Печата стихове от 1926 г. От 1933 г. сътрудничи в Гослитиздат като преводач на поезия от туркменски, арменски, грузински и арабски езици. Член на Съюза на съветските писатели (1940). Участник във Великата Отечествена война като доброволец (1941), през 1941-1943 служи в армейски вестник, тежко е ранен (1943). В поезията е привърженик на класическия стих - сборниците с поезия „Перед снегом” (1962), „Земле - земное” (1966), „Вестник” (1969), „Стихотворения” (1974), „Волшебные горы” (1978), „Зимний день” (1980), „Избранное. Стихотворения, поэмы, переводы” (1982), „Стихи разных лет” (1983), „От юности к старости” (1987), „Быть самим собой” (1987), „Звезды над Арагацем” (1989), „Благословенный свет” (1993), Събрани съчинения в 3 т. (1991-1993). Баща на режисьора Андрей Тарковски (1932-1986). Умира на 27.05.1989 г. в Москва. Погребан в Переделкино.

Публикации:

Поезия:

БЕЗСЪННA БАТАРЕЯ…/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 55 октомври 2013

МАНЕКЕН/ превод: Гален Ганев/ брой 141 октомври 2021

ПОРТРЕТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 141 октомври 2021

ТОЗ БЕШЕ ЖИВ…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 141 октомври 2021

КЪСНА ЗРЯЛОСТ/ превод: Светлана Йонкова/ брой 170 септември 2024