ТОЗ БЕШЕ ЖИВ…
превод: Тихомир Йорданов
***
Тоз беше жив. Умря и тази.
И тези също бяха живи.
До гроба гроб лепят се диво,
като разплискани талази.
Дори пръстта не ще опази
във тайна кой кого убива.
Че върху мъртвия застива
печат на обич и омрази.
Излизат мъртви поколения
от тъмните си поселения.
Не ще убегнат най-накрая
от нужната саморазправа,
когато времето изправя
пред съд незнаен и нечакан.
——————————
ПОРТРЕТ
Останах у дома си. Сам
с портрета на стената. Ням.
Върху лика на сбръчкана старица
мухите лазят. Вереница.
- Добре е, - казвам й, - комай
там под стъклото в твоя рай.
Муха на бузата. Зелена също.
Старицата внезапно ми отвръща:
- А в твоя дом запуснат… там
добре ли ти е да си сам?
***
Тот жил и умер, та жила
И умерла, и эти жили
И умерли; к одной могиле
Другая плотно прилегла.
Земля прозрачнее стекла,
И видно в ней, кого убили
И кто убил: на мертвой пыли
Горит печать добра и зла.
Поверх земли метутся тени
Сошедших в землю поколений;
Им не уйти бы никуда
Из наших рук от самосуда,
Когда б такого же суда
Не ждали мы невесть откуда.
1975
——————————
ПОРТРЕТ
Никого со мною нет.
На стене висит портрет.
По слепым глазам старухи
Ходят мухи, мухи, мухи.
Хорошо ли,- говорю,-
Под стеклом твоем в раю?
По щеке сползает муха,
Отвечает мне старуха:
- А тебе в твоем дому
Хорошо ли одному?
1983
