Цветан Николов Минков, български писател, литературен критик и историк, е роден на 08.05.1891 г. в град Лом в семейство на гимназиален учител. Основно и средно образование получава в родния си град. Една година учителства в село Горна Гнойница. Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1914). Работи като гимназиален учител в Лом, Бургас и София. Една година преподава в Педагогическия институт в град Ихтиман. Участва в Първата световна война. През 1948 г. се пенсионира като учител в ІІІ мъжка гимназия в София. За пръв път печата през 1909 г. хумористични стихове в сп. „Барабан”. След Първата световна война публикува литературно-критически статии. Сътрудничи на сп. „Гражданка” (Бургас), „Литературна беседа” (Пловдив), „Демократически преглед”, „Читалище”, „Българска мисъл”, „Училищен преглед”, „Листопад”, „Съдба”, на вестниците „Мисъл и воля”, „Литературен глас” и др. Редактира литературния седмичник „Глобус” (1927-1928). Заедно с Е. Николов редактира в продължение на десет години библиотеките „Литературни разбори” и „Родна книга”. След 09.09.1944 г. участва активно в литературния живот. Сътрудничи на повечето периодични издания, участва в редакционния комитет на сп. „Език и литература”, в авторския колектив на „История на българската литература” (т. ІІ, 1966), в съставянето на справочника „Български писатели” (1961) заедно с Г. Константинов и Ст. Великов. Автор е на дванадесет исторически романа, сред които “Цар Симеон” (1928), “Кърджалии” (1935), “Три синджира роби” (1935), на голям брой очерци и разкази, печатани като отделни книжки на библиотека „Древна България”. Учебниците му по литература, христоматиите и читанките, съставени от него са полезно четиво за учащите се. В областта на литературната история обнародва очерци за П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев (1925), Стоян Михайловски, Иван Вазов, Й. Йовков, П. К. Яворов, Димчо Дебелянов (1934) и др., както и “Живи слънца” (за възрожденската ни литература до 1876 г., 1926) и „Очерки по българска литература”. Популяризира българския фолклор, като събира и издава образци от народното творчество: „Народни балади” (1937), „Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни” (1956) и др. Редактира съчинения на Паисий Хилендарски, П. Р. Славейков, Вазов, М. Георгиев, П. Ю. Тодоров, Йовков, М. Горки и др. Заедно с Б. Ст. Ангелов написва учебник по българска литература за учителските институти (1962). Член на СБП и член-основател е на дружеството на филолозите-слависти в България. Умира на 13.03.1967 г. в София.

Публикации:

Проза:

УСМИВКАТА НА ПАТРИАРХА/ брой 92 февруари 2017

Публицистика:

НАШИТЕ ПИСАТЕЛИ/ брой 55 октомври 2013

ЖИВОТ И ДЕЙНОСТ НА ИВАН ХАДЖОВ/ брой 89 ноември 2016

Критика:

ЗЛАТНИ НИШКИ/ брой 118 юни 2019

Критика за Цветан Минков:

„ТРИ СИНДЖИРА РОБИ” ОТ ЦВЕТАН МИНКОВ/ автор: Васил Каратеодоров/ брой 81 февруари 2016