ЗЛАТНИ НИШКИ
Това е най-новата сбирка стихове на Ракитин. Той е особено щедър към нас, за жалост повече в количествено отношение: неговите сбирки се явяват твърде често и затова поетическата му физиономия се губи в баласта на едно разпиляно творчество.
Последната му сбирка е може би най-добрата: стегната в емоционално и мисловно отношение, поетически определена, но все още не всякога сносна откъм форма.
А трябва да очакваме, именно от поети като Ракитина, с по-тесни художествени задачи, да ни поднасят безукорни вътрешно - и външно - песни.
Последните му песни са родени в тиха кротка жизнерадост, предизвикана от съзерцанието на природата и от светлите спомени за безгрижното, идилично детство: те се пресичат като златни нишки в пролетния въздух.
Това са спокойни, светло-възторжени песни на полската шир. С чертите на нежен реализъм са дадени тука природните картини или детски игриво - и наивно - са изплетени спомените за миналото в „златни нишки” почти всичките.
Има стихотворения съвсем прозаични. Езикови грубости и грешки също не липсват.
Все пак в тая сбирка Ракитин се явява в своята типична поетическа физиономия с детски наивен поглед върху природата и хората.
Настроенията и чувствата у него се изливат с понизен и равен тон, без всякакво напрежение и изблик неудържим, по вкуса на една недоразвита още приказливост („На Катя”).
Вдъхновенията му са искрени, сами го намират, натрапват му се и го завладяват. Затова тия песни звучат всякога с един интимно-непринудителен тон.
——————————
сп. „Листопад”, г. 3, кн. 8-9-10, 1921 г.
