Васил Каратеодоров

Художествените исторически пресъздавания на Цветан Минков се отличават с богата документалност, с основно проучване на историческата материя, със сериозно третиране на материята. Опирайки се на историческите данни, колкото и оскъдни да са те, писателят винаги умее да ги спои, да ги систематизира и, след като ги изследва съвестно, да ни ги поднесе в една интересна художествена форма.

Така е и с новата му книга „Три синджира роби”. Тук вниманието на Цветан Минков е насочено, преди всичко, да осветли проблема за „чудовищното двувластие на турци и гърци, което изскубваше силите и душата на най-вече на българите” през средата на 17-я век.

Използвайки фактическите данни, той рисува - широко и във всичките й подробности - картината на народното робство, „старо като света”, „отвратителната язва, която бавно разлага заразения организъм, просмуква душата на народа, отравя мисълта му, прави я жалка и безлична, убива волята му за по-добър живот, загасва най-светлите му пориви и ги свежда до дребната, непобедима грижа за всекидневния хляб”.

Това бавно разложение е именно задачата, която той си поставя да разреши художествено - една задача нова за нашата литература, примамлива и занимаваща отдавна съзнанието на писателя: - той я е поставил на централно място и в друга своя творба, в „Кърджали”.

„Три синджира роби” е роман-хроника на шестдесетте години на 17-я век. В него Цветан Минков спира вниманието си на събитията, които предшестват потурчването на българите в Родопската област.

Проучил внимателно летописните материали за нещастната участ на Цепинското банство, той ни даде една покъртителна трагедия, в която ужасът на глада, срамът на позора, измяната и героичната защита на вяра и род са майсторски отразени. Разказана безизкуствено, но изкусно, реалистично и стегнато, историята на потурчването оставя трайна следа у читателя, преследва го като кошмар.

Цветан Минков умее да одухотвори мъртвия исторически материал.

в. „Литературен час”, 06.11.1935 г.