Цветан Минков

Във връзка с разискванията по законопроекта за народните читалища стана дума и за българския писател. Посочи се, че той материално е зле и че малцина четат българска книга.

„Нашите писатели са зле, защото няма четци. Но не са виновни четците и държавата, нито читалищата, ами самите читалища” - започна обвинението си един народен представител. Той продължи: писателите са били разделени на враждуващи лагери; критиката не била обективна, давала фалшива представа за литературата; манталитетът на писателите стои по-долу от всяка критика.

Някога писателите били прости, но имали четци. Наистина, безгрешни хора няма, но не са нашите писатели, които трябва най-напред и така жестоко да бъдат осъдени от общественото мнение. Не бива да се забравя, че най-добрите ни писатели умряха в мизерия (П. П. Славейков, Яворов), че днес млади и стари изнемогват морално и материално.

Ето сред нас е още един мохикан на литературата ни - Ст. Михайловски - и ние отдавна вече не се интересуваме от него. А пък частният живот на писателите не е по-лош от живота на другите и не всякога е от значение за творчеството им. Българският писател е в повечето случаи мъченик. Никой не го е галил, нито покровителствал. И все пак, отрицаван и хулен, пренебрегван и изоставен, той се е издигал над неблагоприятните условия и е вършил своето свято и трудно дело, своя подвиг.

Из статията „Културен живот”, книга 8, година 18, октомври 1926