Цветан Минков

Иван Хаджов е от малцината изтъкнати гимназиални учители у нас. У него са съчетани качествата на специалиста, педагога, гражданина и общественика. Без да е отличаван йерархически, той се е наложил като едра културна величина, чиито заслуги са достойни за една по-широка оценка.

Иван Хаджов е съгражданин на братя Миладинови. Роден е в Струга през 1886 г. Още като бил малък, семейството му било принудено да забегне, защото било заплашено да бъде взето в плен, та да плати откуп, според нравите на местните племена. В София изкарал основното си и гимназиално образование, а също и 7 семестъра в университета по славянска филология. Последния семестър изкарал в Загреб, а изпита и дипломата си взел у нас.

Като завършил университета, станал гимназиален учител по български език. Цялата си служба изкарал като такъв. Бил учител в Копривщица (1907-1908, уч. г.), Пазарджик (1908-1910, уч. г.), 4 Софийска прогимназия (1910-1911, уч. г.), 3 мъжка гимназия (1911-1921). През Балканската война бил доброволец, а през Европейската - войник. След Европейската война бил задържан една година (1918-1919) като мобилизиран. През 1921-1922 г. бил учител в гимназия. От 1.07.1922 до 14.09.1925 г. бил преподавател в Софийския учителски институт - бил командирован на специализация в Германия и Австрия (Берлин, Мюнхен и Виена).

От 15.09.1925 г. до 15.09.1942 г. прекарал като учител и преподавател в 3 Софийска мъжка гимназия. Извън това през 1922 г. бил лектор в осеммесечния курс за уволнени офицери по силата на Ньойския договор. През същата година бил лектор по български език в новооткритото телеграфопощенско училище.

Иван Хаджов се е проявил като отличен специалист по предмета си и като образцов учител. Като педагог се е отнасял с творчески усет към работата си. Ето защо е бил полезен не само на учениците си, а особено много на стажантите по български език, напътвал ги е вещо и вдъхновено, внушавал им е сериозно и самокритично отнасяне към специалността и преподаването. Прокарвал е в работата си резултатно и целесъобразно с нашите условия преобразования в начина на работа.

Като учител и член на учителския съвет се е отнасял самостойно и критично към обсъжданите въпроси. Мненията, предложенията му са били меродавни и ценни, а най-вече безпристрастни. Тези му качества и прояви са наложили зачитането му от просветната власт и учителството.

Бивал е канен и назначаван във всевъзможни комисии за изработване, правилници, реформиране на програми, дълги години за държавни и състезателни изпити. Учителството също така навреме го е оценило и зачело. Хаджов е бил един от най-честите референти на учителски конгреси и учителски конференции. През 1921 г. станал избраник на гимназиалните колегии за Софийски, Врачански и Видински окръг за член на Висшия учебен съвет. От последния бил посочен за член на Висшата дисциплинарна комисия.

Енергичен и работлив, той с увлечение се отдава на своята учителско-обществена дейност, като проявявал рядка гражданска доблест, особено в тежки за учителството години, но бил избран от конгресите и в управата на класния учителски съюз. Със слово и перо се е опълчвал против прибързаните и пакостни реформи в учебното дело.

Национално-обществената му стихия го е тласнал да отдели време и сили и за неизличимата кауза. По негов почин учителските конгреси са отправяли позив към поробените българи. Бил е член на Върховното управително тяло на македонските емигрантски организации и като такъв е бил негов мандатьор за съгласуване дейността с братята хървати. Сега е член на управата на Македонския научен институт. Редактирал е в. „Македония”.

Той е един от дейните труженици за организиране на философите слависти у нас. Сега е председател на дружеството на филолозите слависти в България.

Книжовната дейност на Ив. Хаджов е също така разнообразна.Обнародвал е над 400 работи в 27 списания и 23 вестници. Писал е по въпроси из учителското професионално движение, по учебното дело, по национални въпроси, по обществено-политически въпроси.

Проявил се е като учен и изследвач в областта на езикознанието и литературната история. Първият му труд е студентската работа „Мотиви в българските народни песни”, печатана в „Известия на славянския семинар”. Други работи е поместил в сп. „Учител” (Хр. Д. Максимов) - „Граматични въпроси”. Дал е около 40 труда за Ботйова и братя Миладинови. Преди две години издаде „Методика по български език”.

Ив. Хаджов е познат и със своите учебници, христоматии и граматика по български език - за ученици от 2 отделение до 8 клас включително. По учебниците, стъкмени и с негово участие се учи български език в нашите гимназии от 1926 г.

Между трудовете му по националния въпрос се издига книгата му „Македония под иго”, издадена под псевдоним Veritas. Тя има 200 страници (13 коли с предговор и 36 коли останал текст).

Като учител в образцова гимназия, заедно с други колеги, той допринесе за две неща: да се построи трети етаж на гимназия, но и да се изгради зданието за лятна колония в Юндола, на височина 1450 м.

Иван Хаджов като личност и културно-обществен деец е назидателен пример за младото поколение учители, със своята воля и енергия, със себеотдайността си непрестанното си самообразование и стремеж към самоусъвършенстване, със своето живо гражданско чувство и буен национализъм.

в. „Литературен глас”, г. 15, бр. 573, 9.12.1942 г.