Юнна Мориц

превод: Андрей Германов

Сред градината бледи със бели
люлки - мръзне домът в полумрак.
На стената шуми Ботичели -
тъй било е и тъй ще е пак.

Вятър сняг от терасата вдига -
нито топка, ни глас, ни човек,
нито бански костюм, нито книга -
никой, никога, нищо. Навек.

В сапунерка сапун ален стине,
дните в призрачна сянка текат,
френско грозде две храстчета сини
връз плета изнемогващ лежат.

Стъкловидният мраз побеснее
и пращи домът дървен от студ,
и туршията в качето зрее,
и от нежност е вятърът лют.

Тоя мраз отрезвява челото.
Спя добре. И добре пиша май.
Като кука потъва перото
в прежди - размисли, здрави безкрай.

Какво става? Какво ми се случи?
Стана писмена устната реч.
С непосилен труд аз се научих
да поддържам в душата си ред.

Седмоъгълен ден, седмостранник
всред огради железни звъни -
влиза както стакан в подстаканник,
както в поглед - картини и дни.

Между храстите стъклен сняг тегне,
мраз лика благородно краси,
както опитът възел да стегне
твойте златно-безпътни коси.