Силва Капутикян

превод: Григор Ленков

Не търси в любовните ми песни
скъпи, избледнели имена.
И за мене те са неизвестни.
Скрила ги е тъмна тъмнина.

Ако можеше да разбереш ти
от какво стихът у мен кълни,
от какви до плач безкрили срещи
взема той крила и висини!

Моят стих е капка обич само,
кратък вик, искрица от очи,
но в клисурите му непрестанно
дълъг, незаглъхващ ек звучи.

Отзвуци разпръснати, далечни,
претопени в жива сплав у мен -
мигове единствени и вечни,
мой живот, мой сън, мой ведър ден.

Свят несъществуващ и вселена
съществуваща
                  е моят стих -
влях му аз тъгата си свещена
и със всеотдайност го платих!

Скулптура е мойта песен жив,
скулптура от кръв и светлина,
пулсът й със моя пулс се слива…
Не търси в стиха ми имена.