Силва Капутикян
Силва (Сирвард) Барунаковна Капутикян (5.01.1919, Ереван - 26.08.2006, Ереван), e арменска поетеса, белетрист и публицист, академик. Заслужил деятел на културата на Арменска ССР (1970). Лауреат на Сталинска награда (1952). Член на ВКП(б) от 1945 г. Член на Съюза на писателите на Армения от 1941 г. Ражда се в семейство на бежанец от турските кланета - учител и редактор на революционен вестник. Завършила е филологическия факултет на Ереванския университет (1941) и Висшите литературни курсове. Печата от 1933 г. Автор на повече от 60 книги на арменски и руски. Първата й книга със стихове „В тези дни” излиза през 1945 г. Автор на сборниците: „Стихове” (1947), „На брега на Занг” (1947), „Скъпи мои” (1951, рус. пр. 1951), „На добър път” (рус. пр. 1954), „Откровен разговор” (1955), „В дълбините на планините” (1972), „Часове на очакване” (1983), „Тревожен ден” (1985) и др. Автор на множество любовни, социални, патриотични произведения. Съпруга на арменския поет Ованес Шираз, майка наскульптора Ара Шираз. Умира на 88 г. Погребана в ереванския Пантеон „Комитас”.
Публикации:
Поезия:
ОРЕХОВО ДЪРВО/ превод: Пенчо Симов/ брой 43 септември 2012
ВЕЧЕН СНЯГ/ превод: Найден Вълчев/ брой 45 ноември 2012
ТИ ОТИДЕ СИ…/ превод: Петя Цолова/ брой 52 юни 2013
ТВОРЧЕСТВО/ превод: Григор Ленков/ брой 54 септември 2013
АТАКАТА БЕ КРАТКА…/ превод: Марко Марков/ брой 118 юни 2019
Литература за деца:
