превод: Георги Ангелов

Петербургският писател Виктор Кузнецов издаде книгата си “Тайната за гибелта на Сергей Есенин“, в която пресъздава реални събития със 75 годишна давност.

Преди 75 години в Ленинград, в хотел “Англетер”, се самоубива поетът Сергей Есенин. И едва сега стават известни някои обстоятелства около неговата гибел, които поставят под съмнение официалната версия за самоубийство. За своето разследване, продължило почти десет години, разказва пред кореспондент на “ФАКТИ” писателят, журналистът, член на Съюза на писателите на Русия, ученият-литературовед Виктор Кузнецов.

- Какво Ви накара да се усъмните в самоубийството на Есенин и да се заемете със собствено разследване?

- Забелязах несъответствия в официалната версия за “тайната на “Англетер”, въпиющи фактически и логически противоречия. А много добре съм запознат и разбирам епохата на 20-те и 30-те години. Познавам я не по учебниците, а отвътре. Работата ми е такава – на “архивна мишка”, изучаваща документи, и затова отдавна почувствах неистината в тази история. Видях, че постъпките на Есенин, за които става дума, противоречат на личността му. И не си пасват с официалната история. Даже е срамно за някои изследователи. Друга причина да се заема с разследването е това, че преживях лично трагедията на поета. Иначе едва ли щеше да ми е възможно да проникна в най-дълбоките мотиви на престъплението. Провървя ми и в това, че всичко започна в края на 80-те, при “размразяването”, когато много от тайните архиви, например на МВД, ФСБ, станаха по-достъпни. Сега отново всичко се скри. И да извърша днес същата работа би било вече невъзможно.

И знаете ли кое е удивителното? Когато книгата ми беше вече написана и издадена, прочетох в московското списание “Чудеса и Приключения” публикация, в която майорът от запаса Виктор Титаренко пише, че преди двадесет години в селището Ургау, в Хабаровския край чул изповед на един “абитуриент” на ГУЛАГ – Николай Леонтиев. Същият, вече стар и болен човек, неочаквано започнал да откровеничи и казал: “Витек, със същата тази ръка застрелях Сергей Есенин”. Тогава тези думи се сторили на офицера бълнуване на луд. Дотолкова противоречали на общоприетата версия за печалните събития, прекъснали живота на поета. Но все пак, отивайки си вкъщи, той записал признанието на бившия затворник.

И, прочитайки моята книга, Виктор Титаренко решил да публикува признанието, което чул. Още повече, че анализът на биографията на Николай Леонтиев напълно съвпадал с фактите, за които иде реч в моята книга. В архива на ръкописния отдел на Националната публична библиотека в Петербург се пази оригиналът на фотографията на Есенин, на която се вижда дупка от куршум над дясното око и следа от удара, очевидно от ръкохватката на револвер, в челото.

- И все пак не мога да не ви задам въпроса, защо е трябвало да бъде убит поетът-народник Сергей Есенин. А и доколкото знам, той е приел революцията и дори я е възпявал?

- Двадесетте години на века почти огледално отразяват нашето време. Както в икономически ракурс, така и в други аспекти. Тогава да бъдеш патриот, да възпяваш Русия е било героизъм, за това разстрелвали. Приятелят на Есенин, поетът Ганин, именно за това е разстрелян. И после, колкото и да е тъжно, ние не познаваме истинския Есенин. Написаното в учебниците отдавна трябва да се изхвърли, всичко това, с редки изключения, са вехтории. Ние и досега си представяме поета като някакво рафинирано, златокосо, къдрокосо момче с огромни очи, което е писало за брези, за момичета и така нататък. Не познаваме нито истинската му биография, нито дълбочината на неговото творчество. А самото съществуване на поезията на Есенин като такава – певческа, мелодична – било укор за железобетонните конструкции на определени поети от онова време. И Горки, който обичал Есенин като поет, но в ролята си на “буревестник ” го ненавиждал, писал на Бухарин, че е нужен удар по есенинщината, удар именно по това крило на новоселската поезия.

Имало е и други причини, за които си спомнил убиецът на Есенин. След 1923 година Есенин станал контрареволюционер. И в писмо до А. Усикова от февруари 1923 той пише: “Ако бях сам, ако не бяха сестрите ми, щях да плюя на всичко и да замина за Африка или някъде другаде. Отвратително е за мен, руския син, да бъда в своята държава завареник… Преставам да разбирам към каква революция принадлежа. Виждам само едно: нито към Февруарската, нито към Октомврийската”. Той се връщал към Бога. Само през миналата 1999 доказахме, че на Есенин принадлежи малката поема в защита на Иисус Христос срещу Демян Бедни. По-нататък, Есенин “ругал” по всички ъгли съветската власт. За това е говорил на Фурманов Демян Бедни. Освен това, Андрей Собол разказвал в Италия в началото на 1925, че “така да ругае болшевиките, както прави публично Есенин, не може да дойде на ум на никого в Съветска Русия. Всеки, изрекъл и една десета част от казаното от Есенин, отдавна би бил разстрелян”.

- Знам, че Сергей Есенин е имал репутация на скандалист, срещу него даже са били заведени углавни дела, обвиняващи го в хулиганство и други закононарушения. Това има ли отношение към неговата гибел?

- Разбира се. Вие отваряте тема, която старателно избягват много литературоведи. Срещу него са заведени 13 углавни дела, и повечето от тях са по члена за “антисемитизъм”. С ръката на Ленин в ръкописа “За това” на Свердлов било вписано, че такива хора трябва да се поставят вън от закона и да се разстрелват. И много членове, по които бил обвинен Есенин били въз основа на този закон. Нещо повече, последното дело, заплашващо Есенин със съд, също било по този член.

- Що за съд? В какво бил обвинен Сергей Есенин?

Есенин се връщал от Баку с влака, заедно с жена си София Толстой. На междугарието в град Серпухов той решил да обядва във вагон-ресторанта. Но чекистът не го пуснал. Скарали се. Свадата чул дипломатическият куриер Алфред Рога – чужденец, от Талин. В същия влак пътувал и приятелят на Каменев, лекар по професия, Левит. И Рога поискал Левит да провери психическото здраве на Есенин. Представяте ли си сцената?! Есенин в купето с жена си, вратата се отваря, влиза Левит и казва: “Сергей Александрович, искате ли да проверите психическото си здраве?” Какво да направи Есенин? Този Левит изхвърчал до последния вагон. Затова у нас никъде не се е писало. Но има много публикации в американските списания на тази тема, в частност, спомените на Рога за обясненията между Левит и Есенин.

А после събитията се развили така. Когато влакът наближил Москва, Есенин веднага бил арестуван. И Рога, и Левит го дали под съд, в това число и по член за “антисемитизъм”. Сергей Есенин се подписал, че няма да напуска мястото и по съвет на приятели, нали “психоболните не ги съдят”, отишъл в психиатрична болница.

Вижте сега… Нямало е никакъв смисъл да пътува до Ленинград. Първо, той е бил подсъдим, второ, там не е имал повече или по-малко устроен бит. В Москва била първата му жена, син от този брак и накрая, приятели, които го поддържали – приютявали го. Защото Есенин нямал свое жилище. Звучи невероятно, но е факт.

- От какво е предизвикано идването му в Ленинград?

- Мисля, че той е искал да избяга. Най-вероятно във Великобритания. Сега работим по темата. Есенин под натиска на роднини отива в психиатрия и на 26 ноември 1925 пише до своя приятел Пьотр Чагин: “Ще приключа с всички скандали и ще се махна зад граница. Там и мраморните лъвове са по-хубави от нашите живи медицински кучета”. Вие знаете, че лъвът е неотменен атрибут на държавната символика на Англия. Още повече, че Есенин там го печатали.

- И все пак за кого е била изгодна смъртта на поета?

- Всички пътища водят към Троцки. Те имали много сложни отношения. Веднъж в нетрезва компания Есенин казал: “Няма да ида в Москва, докато Русия я управлява Лейба Бронщейн. Той не трябва да управлява”. Думите чул тайният сътрудник на ГПУ Глеб Алексеев и ги предал по предназначение. После, в поемата “Страната на негодниците” има персонаж, по фамилия Чекистов, той казва: “Какъв жид си ти? Ти си господин от Ваймар”. А Троцки някога е живял и учил във Ваймар. Е, да чете това… на кого е приятно? Между тях имало и много други сблъсъци, породили ненавистта на Троцки към Есенин. Именно Троцки отхвърля ходатайството на Луначарски да няма съд над Есенин, тъй като считал, че шумотевицата около името на Есенин е необходима, за да се покаже истинското лице на руския антисемит.

- Така че какво е станало в “Англетер”?

- Работата е там, че Есенин никога не е бил в този хотел. Той станал жертва на политическите игри между Сталин и Троцки. Когато през декември 1925 победил Сталин, Троцки видял в това коварни замисли на антисемити и поискал от Бухарин да разузнае по своите канали ситуацията в Москва… И ето, вчерашният вожд на революцията се оказал в немилост …И му е било нужно да излее върху някого цялата тази негативна енергия. Излял я, разбира се, върху Есенин.

- Защо?

Защото Есенин е въплъщавал духа на руската нация. Убиецът е разказвал на майор Титаренко, че когато Есенин пристигнал в Ленинград, той и Блюмкин, който добре познавал поета, тъй като принадлежал към литературната бохема и сам пописвал стихове, подмамили Есенин още през първия ден в хотел, за да полеят срещата. Но това не е цялата истина… Есенин не е пристъпвал прага на хотела. В списъците на пребиваващите в хотел “Англетер” Есенин липсва. И никой сред установилите се там или обслужващият персонал не е видял или чул Есенин. Вземайки предвид невероятната общителност на поета, това практически е невъзможно. Макар че от друга страна, не е изненадващо, ако се вземе под внимание, че всичко е станало съвсем иначе… След пристигането му в Ленинград поетът е арестуван по негласно разпореждане на Троцки. И вероятно са го държали в ареста на проспект Майоров N8/23, където са го разпитвали четири дни. Целта на разпита е била да го завербуват за таен сътрудник на ГПУ. Не мисля, че Троцки е давал заповед да бъде убит поетът, но така е станало… Явно, Есенин се е съпротивлявал и е блъснал Блюмкин, който паднал. Тогава Леонтиев стрелял… На фотографиите се вижда следа от куршум, а след това Блюмкин ударил Есенин с ръкохватката на револвера по главата.

Блюмкин след убийството от Ленинград се свързал с Троцки и попитал какво да правят с трупа на Есенин. Онзи му отговорил, че утре ще се появи негова статия във вестника, че неуравновесеният, упадъчен поет се е самоубил, и всички ще замълчат. Така и станало.

- А следствието?

- Милицията в тази работа въобще не е участвала. С разследването се е занимавала някаква странна организация, която се наричала “Активно тайно отделение за углавно издирване”. Ръководил я Пьотр Громов. В началото на 90-те се срещнах с един от нейните членове – милиционера Георги Евсеев, роден през 1901 година. Той ми разказа невероятна история, която по-късно се потвърди от спомените на Леонтиев. Есенин е бил завързан към тръбата… на радиатора. При това старият милиционер се кълнеше, че именно така е било. Из бележките на Леонтиев: “Те се опитаха да окачат Есенин на собствения му каиш. Но талията на Есенин беше тясна, и не успяха да го завържат за тръбата на парното отопление, тъй като ремъкът беше къс. Тогава те го наместиха до радиатора, за да представят после следите от удара с ръкохватката на револвера като изгаряне”. И всички документи, които щели да фигурират в хода на следствието, фалшифицирали. Внимателно ги проверих и доказах, че, например, актът на съдебната медицинска експертиза е фалшив. Как е станало? Открих оригиналното дело на лекаря, подписът на който е стоял върху акта, и видях, че той по съвсем друг начин описва случаите на самоубийство и по-конкретно – на завършилите живота си с обесване.

- А как обяснява версията Ви многобройните спомени на приятели на Есенин, които са очаквали подобна крачка от поета?

- Истинските му приятели са били в Москва, а в Ленинград описвали срещите си с него и печатали спомени тайните сътрудници на Троцки. Всички те подписали подправения акт за намирането тялото на Сергей Есенин. Когато по програма “Време” назовах имената на тези агенти на ГПУ и ги разобличих, един от родствениците им припаднал, тъй като не предполагал, че чичо му е замесен в това.

- Поддържа ли вашата гледна точка за убийството есенинската комисия по изясняване действителните обстоятелства около смъртта на поета при Съюза на писателите на Русия под председателството на Юрий Прокушев?

- Не. И сега в едно московско списание се подготвя за печат моя голяма статия, в която се дава убедителен отпор на лицата, много години изгодно експлоатиращи името и славата на поета. Моето изследване предизвика интерес във Великобритания, Германия, Италия и Югославия. Положителен отзив за книгата даде лондонският вестник “Гардиън”. А “Книжен преглед” през 1998 нарече книгата ми интелектуален бестселър.

интервю на Инна Свеченовска