превод: Диана Павлова

Отпуснал се след банята и изпитата чашка водка, старецът разтвори ръце и уморено каза: “Ето, няма да повярваш, но с тези ръце убих Есенин…” Събеседникът му наистина не повярва. И тогава старецът, без да бърза, разказа поразителната история на своя живот.

Този разговор (в банята, на маса) се е състоял през 1976 година в хабаровското селище Уграл, където по това време отбивал военната си служба младият офицер Виктор Титаренко, оказал се неволен свидетел на изповедта на стареца. Вкъщи той записал чутото, но по време на дългите години служба така и не можал да реши какво да прави със записките. И чак след като се уволнил, 52-годишният вече майор Титаренко ги показал на сътрудниците на московското списание “Чудеса и приключения”, където те били публикувани същата година.

Старецът се оказал доживяващият дните си, произхождащ от благополучно петербургско семейство Николай Леонидович Леонтиев. В младите си години той успял да завърши кадетския корпус, а в началото на гражданската война си намерил работа в органите на ВЧК, служил в охраната на „влака на Троцки”, под ръководството на Яков Блюмкин, в последствие известен терорист.

Съдейки по всичко, именно Блюмкин след години привлякъл Леонтиев за изпълнението на деликатното поръчение на Троцки за неутрализацията на Сергей Есенин. Както си спомня Леонтиев, убийството на Есенин, задържан преди това на гарата, не е влизало в техните планове. Предполагало се, че ще разяснят на Есенин пагубността на неговия конфликт със съветската власт и възможността да се избави от неприятности в замяна на неговата информаторска дейност в интерес на ГПУ. Това предложение вбесило Есенин и той се нахвърлил на провокаторите. В схватката Леонтиев стрелял, куршумът минал под дясното око на поета, а Блюмкин ударил Есенин с дръжката на пистолета по главата.

Тази неочаквана развръзка довела сътрудниците на ГПУ до необходимостта да инсценират самоубийство. Както свидетелства Леонтиев, трупа на Есенин първо се опитали да окачат на тръба с помощта на колана (ремъка от панталоните) на поета. Но коланът се оказал къс. Тогава със същия колан затегнали шията на Есенин и облегнали главата му на радиатора.

След няколко години, с изселването на Троцки от страната, надвиснала заплаха над съдбата на всички негови съмишленици. Започнали масови арести на троцкисти и съд над тях с тежки присъди. Леонтиев не останал да чака реда си, а по съвет на приятели заминал за Сибир с намерението да върши скрита подривна работа, като спечели доверието на атамана Семьонов, който продължавал да воюва със съветската власт. Симеонов обаче го разобличил, превербувал го и за много години напред го направил свой най-близък помощник.

Краят на тази авантюра настъпил през 1945 година с ареста на Семьонов и неговото обкръжение. Николай Леонтиев получил присъда 25 години в лагер, която излежал докрай. Освободил се вече на преклонна възраст, останал да живее в Ургал, незадълго, до смъртта си, и решил да разкаже за най-мрачния епизод в живота си.

- Разбира се, откровенията на Леонтиев представляват голяма ценност за изследователите – коментира тази публикация Виктор Кузнецов. – Но ни се налага още да се потрудим, за да уточним цялата поредица факти от разказа на Леонтиев, да ги съвместим с вече известните ни обстоятелства около смъртта на Есенин. За съжаление, на достоверността на тези спомени може да се е отразило времето, с което не винаги се справя човешката памет: все пак Леонтиев е разказал за събития с половин вековна давност. А и Виктор Титаренко може нещо да е объркал от чуждите думи – не е уточнявал детайли в разказа на стареца.

Самата личност на разказвача, както установил Виктор Кузнецов, е истинска: бащата на щатния чекист бил доста уважаван човек – потомственият почетен гражданин на Санкт-Петербург Леонид Василиевич Леонтиев, собственик преди революцията на крупна ситопечатна фабрика. А родът Леонтиеви води началото си от ХV век и е принесъл немалка полза за благото на Русия.