ВЕЧЕ ЗА ЕСЕН БЪРБОРИ КАПЧУКА…

Ояр Вациетис

превод: Слав Хр. Караславов

***
Вече за есен бърбори капчука.
Лепнат в стъклата листа.
Идва несетно тревогата тука
с крясък на птичи ята.

И до перона, щом дъх си поеме,
кон от желязо и мед,
все ми се струва, че някой ще вземе
моя некупен билет.

Клена със листи червени накичен
шушне ли с мокрия мрак,
все ми се струва, че мойто момиче
с друг е във тъмния парк.

Стих ли прозвънне по всички антени,
тръпна, че аз съм длъжник,
все ми се струва, че някой край мене
пише във същия миг.

Друмища проснати, хора и срещи
мен ме очакват с тъга.
Даже студените, мъртвите вещи
страшно ревнувам сега.

Мама ще питам защо ме притиска
тъмното влажно небе,
тъй ли над люлката слизаше ниско,
кротко над мене ли бе?

Виждам го мислено - свъсило вежди,
жерави гони на път…
Техния писък от детство изглежда
екне във моята гръд.


МАРТ

Зима!
Какво се случи със тебе, вълшебнице Зима!
Теб те изпращат
в тъмното земно мазе
да умреш.

По откритите земни артерии
твойта кръв потъмняла изтича,
по откритите земни артерии
разтопеното твое богатство изтича.
Сини синигери пият от твойто сребро
и затуй гласовете им сякаш са сребърни.

Само сребристия глас
може да пее за времето,
когато се будят
клепачите стъклени на езерата,
когато полята са потни
и вихрите дишат
като носачи.
И е далече, далече тази съботна вечер,
когато земята ще хукне на баня
и дълго тогаз ще се мие
под душа на първата буря.