Слав Хр. Караславов

Слав Христов Караславов, български писател, е роден на 27.03.1932 е в село Дебър, сега квартал на Първомай. Племенник на писателя Георги Караславов. Завършва гимназия в Първомай (1952). В продължение на седем години е пътуващ журналист. Редактор на многотиражка в градовете Исперих и Попово (1957-1958). Работи във в. „Народна младеж” (1959), „Септемврийче” (1960-1962), в Радио София (1962-1965), в издателство „Български писател”(1966). Главен редактор (1966-1968) и директор (1972-1979) на издателство „Народна младеж”, както и директор на Издателството на Отечествения фронт. Главен секретар на Съюза на българските писатели (1972 - 1979). Поетични книги: „Ехо от кавалите” (1959), „На бял камък” (1961), „Корава пръст” (1962), „Сенките пътуват с нас” (1964), „Насаме със сина” (1965), „След време” (1966), „Приемете ме такъв” (1967), „Когато се роди момче” (1969), „И никога да не си отивам…” (1970), „Стихотворения” (1971), „Предсказания” (1972), „Поеми” (1973), „Гост на себе си” (1974), „Ракетен век” (1974), „Априлски пространства” (поеми, 1976) „Полуостров” (1977) „Безводни реки” (1979), “Дуел” (1980), „Крепост от любов” (1987), „Под сянката на слънцето” (1989), „Години”, „Време” (2002). Проза: „Приятел със смъртта” (новели, 1967), „Двамата” (новела, 1966), „Късче мрамор от Акропола” (пътепис, в съавт. с А. Германов и М. Недялков, 1966), „Хроника за Хаджи Димитър” (роман, 1968), „И се възвисиха Асеневци” (тетралогия): „Деспот Слав” (1970), „Залезът на Иванко” (1972), „Когато Калоян премина Хем” (1974), „И много пътеки изходих…” (1976); „Житие на капитан дядо Никола” (роман, 1971), „Оръжие за живите” (новели, 1974), „И името ти хубаво…” (разкази, 1976), „Солунските братя” (трилогия, 1978 -1979), „В дните на цар Ивайло, на хан Ногай, на Георги Тертер и Теодор Светослав” (1984), „Детрониране на величията” (1986), „Без корона сред хората” (1988), „И следователите грешат” (разкази, 1989). Пиеси: „Братята от Солун” (1968), „Когато светлините се раждат”. Произведения за деца: „Жълтият пират” (1964), „Приказка за житното зрънце и малкото момче” (1964), „Счупената луна” (1969), „Приказка за враната” и др. Заслужил деятел на културата (1974). Негови произведения са превеждани на руски, белоруски, украински, френски, испански, италиански, немски, полски, румънски, чешки, словашки и други езици. Умира на 31.03. 2002 г. в София.


Публикации:


Поезия:

СТИХОВЕ/ брой 30 юни 2011

ИЗ „ВРЕМЕ” (2002)/ брой 44 октомври 2012

ДУЕЛ/ брой 76 септември 2015

РОДЕН ДА БЪДЕШ НЕДОВОЛЕН.../ брой 85 юни 2016


Проза:

НАДПИС ВЪРХУ КАМЪК/ брой 73 май 2015


Преводи:

Иван Купец -ПОШЕПНАТО В РАКОВИНАТА/ брой 42 юли 2012

Владислав Шошин - НА ПЪТ/ брой 43 септември 2012

Михаил Дудин - СЛАВЕИ/ брой 53 юли 2013

Ояр Вациетис - ВЕЧЕ ЗА ЕСЕН БЪРБОРИ КАПЧУКА…/ брой 54 септември 2013


Критика за Слав Хр. Караславов:

„В ЖИВОТА ТРЯБВА ДА СЕ ВЗИРАМЕ”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 43 септември 2012


За Слав Хр. Караславов:

ГОЛЕМИЯТ ПОЕТ ОТ ГОЛЕМИЯ РОД/ автор: Никола Инджов/ брой 44 октомври 2012

СИН/ автор: Минчо Минчев/ брой 53 юли 2013